Най-голямото предизвикателство пред държавното обществено осигуряване (ДОО) не е събираемостта на осигурителните вноски, а дългосрочният натиск върху разходите, породен основно от демографските тенденции и действащото законодателство. Това заяви подуправителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Здравков по време на национална научно-практическа конференция в Свищов.

На форума "Актуални проблеми на застраховането и осигуряването - 2026", организиран от Стопанската академия "Димитър А. Ценов", Здравков представи анализ на структурните дисбаланси и финансовата устойчивост на бюджета на държавното обществено осигуряване за периода 2020-2025 г.

Според представените данни приходите от осигурителни вноски отбелязват устойчив номинален ръст през последните шест години, подкрепен от стабилния пазар на труда, увеличаването на заплатите и повишаването на минималния и максималния осигурителен доход.

"Налице е ясната зависимост между устойчивото нарастване на приходите от осигурителни вноски в ДОО и средномесечния осигурителен доход, формиран под влияние на нарастването на средната работна заплата, по-високите минимални и максимални осигурителни доходи", посочи Здравков.

По думите му положителната тенденция се дължи също на мерките за ограничаване на сивата икономика, ниската безработица и благоприятната икономическа среда.

Въпреки увеличаването на приходите обаче разходите за дългосрочни осигурителни плащания нарастват с изпреварващи темпове, което задълбочава структурния дефицит на системата.

Според анализа на НОИ основна причина за увеличението са предприетите през последните години мерки за повишаване на доходите на пенсионерите и подобряване на адекватността на пенсиите.

Сред факторите са ежегодното осъвременяване на пенсиите, увеличаването на минималните размери на пенсиите за трудова дейност и на пенсиите, несвързани с трудова дейност.

Допълнителен натиск върху разходите оказват изплащаните през годините еднократни добавки, по-високите размери на новоотпуснатите пенсии и големият брой преизчислени пенсии на хора, които продължават да работят след пенсионирането си.

Представеният анализ показва, че дори при устойчиво нарастване на осигурителните приходи финансовият баланс на системата остава под натиск заради увеличаващите се задължения за пенсионни плащания.

Изводът на НОИ е, че дългосрочната финансова устойчивост на държавното обществено осигуряване зависи не само от състоянието на пазара на труда и събираемостта на вноските, но и от демографското развитие и нормативните решения, определящи размера на осигурителните разходи.