„Банга – ранга“, Приятели!
„Банга – ранга“, Приятели. Вчера, днес и още много дни напред, сутрин, обед и вечер, с усмивки ще се поздравяваме с „банга – ранга“, вместо с добро утро, ден или вечер…

Използвам обръщението „приятели“, защото съм убедена, че пред успеха на нашето българско момиче, ще забравим препирните и нетърпимостта един към друг, омразата, простащината и байганьовщината, надменността и свръх изтънчения си вкус, и срещайки се на улицата, усмихнати ще си подвикнем „Банга – ранга“, приятелю… Или – „Здрасти Банга – ранга, как си?“

Защото „Банга – ранга“ стана символ на българския успех, макар и в една спорна модна култура - но култура на младите. На съвременните млади – наши деца, внуци или правнуци. А ние ги обичаме. Обичаме ги безкрайно и затова техните успехи и радост ни правят щастливи… И вярвам по-добри.

Успехът на Дара, определено е успех и на България, без значение какви оценки даваме. къде класираме нейното изкуство и формата „Евровизия“. Без да остойностяваме и определяме, доколко това е музика или – не.

Дара излезе и заля журито, публиката и милионите телевизионни зрители по света, с неописуема енергия. Енергия, без която животът е немислим, присъща на младостта… И на балканския човек! И заяви категорично: "Дарът ни е от Бога. И тук можем. И сме най-добри!"

Искам да благодаря на Дара, екипа й, блестящите танцьори и техния хореограф, който за наша радост, бе усетил и вградил в танца, огнения транс на кукерите, в битката със силите на злото. Който похвали Дара за това, че в артистичната си изява, търси и стъпва върху темелите на традицията… На родната - българска традиция. Още веднъж и още много пъти - благодарим ти Дара.

За Финал ще разкажа нещо от нашата отдавна преминала младост, за да подсетя някои недоволстващи, че и ние сме били и млади, и луди, и не винаги разбирани от нашите родители…

В началото на шейсетте години на миналия век, се появи песента „Бонго ла, бонго ча, ча, ча“ Всички, освен че я пеехме, танцувахме „Ча-ча-ча.“ Възрастните недоволстваха, че много се кълчим. Чак неприлично… За нас не беше много, а за сегашните възприятия – хич! Спомням си част от българския превод на песента: „Бонго ля, Бонго ча-ча-ча, пее юга на Америка - стар и млад, беден и богат, пее и танцува - ча-ча-ча…“
Беше хит, залял целия свят. Изпълняваше го Катерина Валенте. Вече малцина го помнят… Катерина Валенте остана в историята на световната естрада.

Така, че скъпи Приятели, нека се радваме на изключителния успех на Дара и да й пожелаем още дълги години да носи слава на България, а „Банга –ранга“, да остане първо стъпало на блестяща кариера...