Бойко Борисов води листата на най-одобряваните български политици с минимална преднина пред Георги Първанов. Трети, на по-чувствителна дистанция от първите двама е министър Стефан Данаилов. Това сочат резултатите от национално представително проучване на НЦИОМ, проведено през декември.

Шестима министри са сред десетте най-одобрявани български политици в края на 2006 г. Това са: Стефан Данаилов, Ивайло Калфин, Даниел Вълчев, Румен Петков, Емилия Масларова и Пламен Орешарски. Лидери по одобрение остават президентът Георги Първанов, министър-председателят Сергей Станишев, председателят на Народното събрание Георги Пирински и кметът на София Бойко Борисов.

Декемврийското изследване на НЦИОМ показва, че още има министри, чиито личности и дейност остават непознати за хората. Повечето министри запазват стойностите на одобрение за работата си от последните месеци. По-изразителен спад бележи одобрението за работата на министрите Емел Етем и Емилия Масларова. Най-печелившите министри от гледна точка на ръста на одобрението за работата им през 2006г. са Стефан Данаилов и Даниел Вълчев.

Политическите симпатии към БСП, регистрирани от НЦИОМ през декември са в интервала между 24% и 26%. Новосъздадената партия ГЕРБ е втора политическа сила, която печели симпатиите на 13%-15% от избирателите. ДПС и Атака са с изравнени дялове – между 9 и 7 процента за всяка. На практика в момента и двете формации могат да имат претенции за трета политическа сила у нас. СДС може да разчита на подкрепа от порядъка на 5%. По 2% симпатизанти в национален план имат НДСВ и ДСБ.

С легитимирането на ГЕРБ на картата на политически партии в България, Атака бе изместена от позицията си на втора политическа сила. През декември два пъти по-малко са хората, които декларирате, че подкрепят Атака в сравнение с онези, които изразяват симпатии към ГЕРБ. Политическите симпатии на хората са категорично на страната на неформалния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов (71% одобряват Борисов през декември, а 17%- Волен Сидеров).

Още преди учредяването си като партия ГЕРБ печелеше повече обществени симпатии отколкото Атака. Активизация на привържениците на партията на Волен Сидеров имаше в периода на президентската надпревара, когато Атака за кратко си върна позицията на втора политическа сила. 83% от гласувалите за БСП на парламентарните избори през 2005 г биха повторили вота си и днес. 10% от избирателите на БСП обаче сега биха гласували за ГЕРБ.

Една трета от гласувалите за НДСВ през 2005г. днес гравитират около ГЕРБ. Към ГЕРБ се преориентират и една пета от хората гласували за Атака на миналите парламентарни избори. Новоучредената партия ГЕРБ е сочена (от 38% от българите) като политическата формация с най-голямо бъдеще у нас. ГЕРБ се ползва с висока подкрепа сред хората на възраст до 40 г. както и сред жителите на областните градове. В столицата подкрепата за БСП и за ГЕРБ вече е почти изравнена. В масовите представи ГЕРБ засега не се обвързва с конкретен полюс в политическото пространство. Новата партия засега не толкова активизира негласуващите и политически пасивните, колкото преориентира политически активни избиратели, които са разочаровани от партиите, на които са симпатизирали досега. Хората харесват ГЕРБ най-вече заради критиките към управляващите и заради декларираните намерения да се преборят с престъпността. /БГНЕС