1,8 млн. души са в капана на високите сметки и новите екотакси

България запазва нежеланото първенство на най-засегнатата от енергийна бедност държава в Европейския съюз. Новата Националната карта на енергийната уязвимост на домакинствата в България*, изготвена от WWF България и Института за икономически изследвания при БАН, очертава тревожната реалност — около 1,8 милиона души (30% от населението) живеят под линията на енергийната бедност, спрямо европейската средна от 11%.

Тези числа стават особено критични в светлината на новата европейска схема за търговия с емисии (ETS 2), която от януари 2028 г. ще обхване сградния сектор и автомобилния транспорт. За първи път имаме ясна картина не само на мащаба, но и на географското разпределение на проблема, както и на конкретните групи, които ще понесат най-тежкия удар от предстоящите промени.

Европейските столици натискат спирачките на ETS 2, ще спаси ли Социалният фонд най-бедните?

ETS 2 е нов въглероден пазар на Европейския съюз, който въвежда цена върху емисиите от изгарянето на горива в сектори, които досега не бяха обхванати от основната схема за търговия с въглеродни емисии на ЕС. За разлика от първата ETS система, която регулира големи промишлени предприятия и електроцентрали, ETS2 е насочена към "нагоре по веригата" (upstream) - доставчиците на горива.

Според ETS 2 доставчиците на изкопаеми горива (бензин, дизел, природен газ, мазут и въглища) ще трябва да купуват квоти за всяка тон CO2, отделен при изгарянето на тези горива. Целта е намаляване на емисиите в обхванатите сектори с 42% до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г..

Очаква се системата да заработи напълно през 2027 г. или 2028 г. (при много високи цени на енергията стартът може да бъде отложен с една година).

ETS 2, която ще обхване секторите сгради и пътен транспорт, е обект на интензивни дебати през последната година, което стана причина да се забави въвеждането ѝ.

През ноември 2025 г. страните членки на ЕС и министрите на околната среда предложиха отлагане на старта на ETS2 с една година - до 2028 г.. Първоначалният план предвиждаше системата да заработи напълно през 2027 г

Държави като Полша, Чехия, Словакия и България изразиха сериозни опасения и настояха за смекчаване на правилата или отлагане, за да се избегне рязък скок в цените на горивата и отоплението.

Критиките идват както от политически среди, така и от социални организации:

Социално неравенство: Основното притеснение е, че ETS2 ще удари най-силно уязвимите домакинства, увеличавайки разходите им за отопление и транспорт.

Риск от ценови шок: Критиците твърдят, че при високи цени на енергията през 2026 г., въвеждането на допълнителни такси върху въглеродните емисии ще бъде икономически непосилно.

Недостатъчност на Социалния фонд за климата (SCF): Макар фондът да разполага с над 86 милиарда евро за периода 2026-2032 г., съществуват съмнения дали тези средства ще са достатъчни да компенсират напълно негативните ефекти върху бедните слоеве на населението.

Икономическа конкурентоспособност: Има опасения, че допълнителните разходи за транспорт ще оскъпят стоките и ще намалят конкурентоспособността на европейския бизнес спрямо държави извън ЕС

Въпреки че задължените лица са доставчиците на горива, разходите се очаква да бъдат прехвърлени към крайните потребители. Затова ETS2 засяга домакинствата чрез цените на горивата за отопление (природен газ, нафта, въглища, пропан-бутан); потребителите на транспортни услуги чрез цените на горивата за лични автомобили (бензин и дизел); уязвимите групи и енергийно бедните - това са групите под най-голям риск, тъй като разходите за енергия съставляват по-голям дял от техните доходи; микропредприятията и малкия бизнес - малки индустриални инсталации и търговски обекти, които използват изкопаеми горива за дейността си или отопление.

За да смекчи удара върху най-засегнатите, ЕС създаде Социален фонд за климата (SCF), който ще започне да функционира през 2026 г. и ще предоставя директна финансова подкрепа и инвестиции за енергийна ефективност на най-уязвимите домакинства и транспортни потребители.

България - най-засегнатата от енергийна бедност страна в ЕС, изостава в разработването на целенасочени и качествени политики

По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие около 1,8 млн. души у нас (около 30% от населението) са под линията на бедност. Това са приблизително 900 000 домакинства. За сравнение, на ниво ЕС около 11% от населението е засегнато от проблема. Въпреки тази статистика, България изостава в разработването на целенасочени и качествени политики.

Един от най-съществените проблеми на Социалния план за климата (СПК) например е разпределянето на съществени средства за 100% финансиране за саниране на сгради, без оглед на социалния статус на семействата в тях. Така огромен публичен ресурс се насочва към хора, които не са непременно уязвими.

Друг проблем е, че Социалният план за климата разчита на изпълнение на мерки изцяло от институциите, на фона на недостатъчен административен капацитет. Това също повишава риска уязвими хора да останат без подкрепа.

"Нашата цел с изработването на Националната карта на енергийната уязвимост, платформата и наръчника за общини, е да помогнем България да насочи ресурси там, където нуждата е най-остра. От ключово значение е домакинствата да получат помощ за подобряване на енергийната ефективност на домовете си, съобразена със специфичните им нужди. Защото мерките за допълване на месечния доход достигат до сравнително малък брой домакинства и не могат трайно да намалят използваната енергия и зависимостта от изкопаеми горива. Например, при подпомагане с 250 евро са необходими близо половин милиард евро за покритие на около 30% от населението. Това е огромен разход." Това каза Теодора Пенева, старши експерт "Климат и енергия" във WWF България.

Кой ще плати най-висока цена?

От януари 2028 г. новата схема за търговия с емисии ETS 2 ще засегне у нас около 330 596 домакинства (11,54% от всички в страната). Механизмът ще принуди доставчиците на горива да плащат за емисиите на парникови газове, което неизбежно ще се отрази на крайните цени. ETS 2 ще засегне основно домакинствата, използващи газ, въглища и нафта, като влиянието ѝ ще бъде различно в зависимост от броя на лицата домакинството.

Данните разкриват ясна картина на уязвимостта:

По региони:

• Югозападен район — най-засегнат с 171 221 домакинства на газ и 23 641 на въглища;

• Северозападен район — 30 429 домакинства на газ, 3885 на въглища;

• Северен централен — силна зависимост от въглища и газ в комбинация.

По структура на домакинствата:

• Едночленните домакинства — 118 168 на газ, 21 247 на въглища;

• Двучленните домакинства — 65 440 на газ, 16 208 на въглища;

• Многодетните семейства (5+ лица) са най-малко засегнати — 9128 на газ.

По възрастови групи:

• Домакинствата без деца под 18 г. — най-голямата рискова група (202 234 на газ, 42 330 на въглища);

• Семейства с 1-2 деца също силно засегнати;

• Многодетните семейства — относително защитени заради използването на дърва.

География на уязвимостта: София област води списъка

Осем области се открояват като най-проблемните по отношение на енергийната бедност - с най-много домакинства с високи енергийни разходи или затруднения в покриването на сметките си за отопление и охлаждане: София област, Разград, Велико Търново, Видин, Добрич, Плевен, Силистра и Сливен. Най-уязвими са първите три — включително областта около столицата, което развенчава представата, че енергийната бедност е само селски или периферен проблем.

Северозападен регион - най-силна енергийна уязвимост

Общо населението на района е 664 хил. души (10,3% от населението на страната), но енергийната му уязвимост е над средните стойности за България. Високата зависимост от твърди горива, ниската енергийна ефективност и високият дял на хората под прага на бедността създават сериозни предизвикателства пред устойчивото развитие и социалната стабилност на Северозападния район

Северозападният район на България е най-засегнат от енергийна бедност, което се вижда ясно от високия дял на домакинствата, използващи твърди горива за отопление и липсата на енергийно ефективни мерки.

От общо 308 065 домакинства в района, 155 736 (14,6% от всички в България) разчитат на дърва за отопление, което е признак на нисък достъп до по-модерни и ефективни енергийни източници.

Въглища и нафта използват само 3 885 домакинства (7,1% от общия дял в страната), докато газ ползват само 30 430 домакинства (11,3%), което е значително по-ниско от националните нива.

Друг критичен индикатор е липсата на мерки за енергийна ефективност - 225 427домакинства в района не са предприели такива в последните 5 години, което повишава разходите за отопление и задълбочава енергийната бедност.

В допълнение, населението на Северозападния район е сред най-зависимите от помощи за отопление - 110,5 хил. души (19,1% от всички получатели в страната) разчитат на такива помощи през 2023/2024 г.

Социално-икономическите фактори също показват тежка ситуация - 180,6 хил. души (13,6%) от населението на района са под линията на бедност, а 210 хил. души са в риск от бедност или социално изключване. Възрастните хора (над 65 г.) съставляват 11,4% от всички възрастни в България.

Североизточен регион - неглижиране на енергийната ефективност

Общо населението на СИР е 826,1 хил. души (12,8% от населението на България), като индексът за енергийна уязвимост е 2,92 (малко под средното за страната). Въпреки, че районът има по-добри икономически показатели в сравнение със средните за страната, високата енергийна бедност и социалната уязвимост са сериозни предизвикателства, особено в по-слабо развитите области като Търговище и Шумен.

СИР също е засегнат от енергийна бедност, но с известни различия спрямо СЗР. В разглеждания район има 361 413 домакинства (12,6% от всички в България), като 141 516 от тях разчитат на дърва за отопление - значителен дял (13,3% от всички домакинства ползващи дърва), но по-нисък от този в СЗР.

Използването на въглища и нафта е незначително - само 500 домакинства (0,8% от ползващите въглища и нафта домакинства), което показва ограничена зависимост от тези горива. Газификацията също е слабо развита - само 20 229 домакинства (7,5%) използват газ.

Проблемът с енергийната ефективност е сериозен - 241 200 домакинства не са прилагал енергийно ефективни мерки, което допринася за високите разходи за енергия, което е близо 12% от всички такива домакинства в страната.

Получателите на целеви помощи за отопление в района са 75,9 хил. души (13,1% от всички получатели в страната) и разчитат на социална подкрепа за справяне с разходите за енергия.

В социален аспект, 168,1 хил. души са под линията на бедност, а 230 хил. души са в риск от бедност или социално изключване, което е 12,7% и 11,9% от съответните съвкупности в страната. Делът на възрастните хора (над 65 г.) е 11% от всички лица от тази възрастова група България, докато децата под 18 г. съставляват 13,3% от всички деца у нас, което е над средното за страната.

Други индикатори за енергийна уязвимост също са тревожни - 133,4 хил. души не могат да поддържат нормална температура в жилищата си (10% от всички такива в страната), а 76,5 хил. души живеят в домове с течове, влажни стени и други структурни проблеми(14,1% от всички такива в страната). Освен това 162,2 хил. души изпитват затруднения с плащането на сметките за комунални услуги (13,4% от всички такива в страната).

Северен централен район - сред най-засегнатите от енергийна бедност

Общо населението на СЦР е 680,4 хил. души (10,6% от населението на България), а индексът на енергийна уязвимост е 3,20, което е над средното за страната. Това показва, че районът е сред особено уязвимите в България по отношение на енергийната бедност, като зависимостта от дърва и въглища, ниската енергийна ефективност и високата социална уязвимост представляват основни предизвикателства.

СЦР е един от най-засегнатите от енергийна бедност в страната. В района има 314 805 домакинства (11% от всички в България), като 178 290 от тях (16,7% от всички) използват дърва за отопление - най-висок дял сред всички разгледани райони, което показва силна зависимост от традиционните и по-малко ефективни източници на енергия.

Въглища и нафта се използват в 1 981 домакинства (18,5% от общия брой битови потербители на въглища и нафта в страната), което е значително над средното за България.

Газификацията и тук е слабо развита - само 18 908 домакинства разчитат на газ за отопление (7% от всички битови потребители на газ в страната), което е под националното средно ниво.

Липсата на енергийна ефективност е сериозен проблем - 246 369 домакинства (12,1% от всички такива домакинства в страната) не са прилагали енергоспестяващи мерки, което увеличава разходите за отопление и намалява достъпа до устойчиви енергийни решения.

Получателите на целеви помощи за отопление в района са 77 хил. души (13,3% от всички получатели в страната), което отразява необходимостта от социална подкрепа за справяне с енергийните разходи.

Социалната уязвимост също е висока - 168,1 хил. души са под линията на бедност, а 220 хил. души са в риск от бедност или социално изключване, това са 12,7% и 11,4% от съответните съвкупности в страната. Делът на възрастните хора (над 65 г.) е 12,2% от всички възрастни лица над 65г. в България, което е над средното за страната, а децата под 18 г. Съставляват 10,6% от всички деца в страната, което е близо до средните стойности.

Допълнителни индикатори показват сериозни проблеми с енергийната сигурност за около 12% до 14% от съответните съвкупности за страната - 156,7 хил. души не могат да поддържат нормална температура в домовете си, а 76,9 хил. души живеят в жилища с течащ покрив, влажни стени и други подобни сериозни проблеми. Освен това 172,8 хил. души изпитват затруднения с плащането на сметките за комунални услуги, което е тревожен знак за финансовата нестабилност на домакинствата.

Югозападният парадокс

Икономически най-развитият регион крие сериозна дисхармония. Докато София (столица) се радва на относително добри показатели, областите Перник и София-област са сред най-уязвимите в цялата страна. Над 597 000 домакинства в региона (29,3% от националния брой) не са предприели мерки за енергийна ефективност. Тази енергийна уязвимост се дължи на високата зависимост от твърди горива, ниската енергийна ефективност на жилищата и високия дял на домакинства, изпитващи затруднения с разходите за отопление в тези две области. Това на свой ред показва, че "най- добрите" средни за ЮЗР показатели за енергийна бедност се дължат на значителното "компенсиращо" влияние на столицата не само в тази област, но и по отношение на цялостното социално- икономическо състояние на ЮЗР.

ЮЗР е с най-висок дял на домакинства, използващи газ за отопление - 63,5% от всички такива в страната, главно благодарение на София (столица), където над 142 000 домакинства ползват газ (при почти 270 хил. такива домакинства в страната).

В същото време, районът има и най-висок относителен дял на домакинства, използващи въглища и нафта - 41,7% от всички битови потребители на въглища и газ в България. Това е особено видимо в Перник и Кюстендил, където употребата на въглища е много висока и обхваща голяма част от домакинствата.

Повече от 597 000 домакинства (29,3% от всички такива в страната) не са прилагали мерки за енергийна ефективност, като този проблем е най-изразен в София-област и в Перник.

Районът има сравнително висок дял на лица, получаващи целеви помощи за отопление - 18,7% от всички получатели в страната. Въпреки това, индексът на социална уязвимост е 0,69, което е под средното за България (0,92). Това (отново) се дължи главно на по-добрите условия в София (столица), които компенсират по-неблагоприятните показатели в останалите области.

Възможността за поддържане на нормална температура в жилищата е значителен проблем, особено в София-област, където 273 000 души изпитват затруднения - най-високият абсолютен брой в страната.

Въпреки икономическите предимства на ЮЗР, общият индекс на енергийна уязвимост тук (2,71) остава висок. Перник (3,06) и Област София (3,69) са сред областите с най-висока енергийна уязвимост в страната.

Югозападният район е силно хетерогенен по отношение на енергийната бедност - докато София (столица) има относително добри показатели, останалите области (особено Перник и София-област) изпитват сериозни затруднения, сходни с тези в по-бедните райони на страната.

Политики, насочени към подобряване на енергийната ефективност и намаляване на зависимостта от твърди горива в тези области, биха могли значително да намалят енергийната бедност в района

Южен централен район - значителна социалната уязвимост

Общо в ЮЦР живеят 1 304 600 души (20,2% от населението на България). Индексът на енергийна уязвимост за района е 2,75, което е под националния среден индекс от 2,92. Въпреки, че индексът на енергийна уязвимост е под средното ниво за страната, ЮЦР остава уязвим по отношение на енергийна бедност, като зависимостта от дърва и въглища, липсата на енергийна ефективност и социалната уязвимост представляват сериозни предизвикателства ЮЦР е сред районите в България с малко по-ниска енергийна уязвимост. В района има 537 291 домакинства, което представлява около 18,7% от всички домакинства в страната.

Районът е интересен поради комбинацията от области с по-студен климат, като Смолян и Пазарджик, и относително по-топли райони като Пловдив, Кърджали и Хасково. Смолян има най-високи енергийни нужди в страната (индекс 1,92), което отразява високото потребление на енергия за отопление и нуждата от енергийни помощи. Климатът Смолянска област е основна причина за високия енергиен индекс, тъй като тя е известна със своите сурови зимни условия, които водят до по-високи разходи за отопление.

Сред най-забележителните показатели в района е високият дял на домакинствата, които използват дърва за отопление - 221 013 домакинства (20,7% от всички такива домакинства в страната). Това показва сериозна зависимост от традиционни и не толкова ефективни източници на енергия, което води до по-високи нужди от отопление и намален комфорт за жителите на района.

Използването на въглища и нафта е по-малко разпространено в района, като само 2 140 домакинства разчитат на тези източници на енергия (15,7% от всички такива домакинства в страната), а газификацията остава слабо развита - едва 12 832 домакинства (4,8% от всички такива в страната) разчитат на газ за отопление.

Липсата на енергийна ефективност е сериозен проблем за района, като 406 270 домакинства (19,9% от всички такива в страната) не са прилагали мерки за подобряване на енергийната ефективност, което води до по-високи разходи за отопление и по-малка устойчивост на енергийните системи.

Получателите на целеви помощи за отопление в района са 138 400 души (23,9% от всички такива в България), което отразява необходимостта от социална подкрепа за справяне с високите разходи за енергия в зимния период.

Социалната уязвимост в района е значителна. Близо 336 000 души са под линията на бедност (25,3% от всички такива в България), а 409 000 души са в риск от бедност или социално изключване (21,2% от всички такива в страната). Делът на възрастните хора (над 65 години) в района е висок, с 244 900 души (19,5% от всички такива в страната), което е над средното ниво страната. Това означава, че възрастните хора, живеещи в ЮЦР са изложени на сериозни рискове от енергийна бедност, поради по-високите си разходи за отопление и ограничените възможности за енергийна ефективност.

Допълнителни индикатори показват сериозни проблеми с енергийната бедност в района. Над 241 900 души не могат да поддържат нормална температура в домовете си, което е сериозен показател за енергийна бедност (18% от всички такива в страната). Освен това, 117 500 души живеят в жилища с течащи покриви, влажни стени и други подобни сериозни структурни проблеми, което допълнително влошава условията за живот. Затрудненията с плащането на сметките за комунални услуги са също типични за немалко жители на ЮЦР - 214 500 души (17,7% от всички със същите затруднения в страната) изпитват трудности да покрият разходите си за електрическа енергия, вода и отопление.

Смолян изпъква като областта с най-високи енергийни нужди в България. Въпреки, че Пловдив и Хасково се намират в по-топъл климат, значителен брой домакинства в тези области също изпитват сериозни трудности, свързани с финансовите им възможности за поддържане на топлина в дома или за заплащане на сметки.

Югоизточен район - висока зависимост от дърва и въглища

ЮИР (включващ Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол) обхваща 425 552 домакинства, което представлява 14,8% от всички домакинства в България. Това е сравнително топъл, но социално уязвим район. Индексът за енергийни нужди на района (1,34) е по-нисък от средното за страната (1,50).

Енергийното потребление в ЮИР показва значителна зависимост от традиционни източници на енергия. През 2023 година, 169 539 домакинства в него използват дърва за отопление, което е над средното за страната (15,9% от всички отопляващи се с дърва). Въглища и нафта са използвани от 10 219 домакинства (16,8% от всички ползващи въглища и нафта в България), които са почти изцяло в Сливен и Стара Загора. Газификацията е слабо развита - само 16 206 домакинства (6% от всички битови потребители на газ в страната) разчитат на газ.

Друг сериозен проблем е липсата на енергийна ефективност. Над 325 840 домакинства не са приложили мерки за енергийна ефективност последните 5 години, което допринася за високите разходи за отопление и намалява достъпа до устойчиви енергийни решения. Това са 19,9% от всички такива домакинства в страната.

Над 212,7 хил. души живеят под линията на бедност, а 252 хил. души са под прага на бедността (съответно 16% и 15% от съответната съвкупност за страната), но без да се отчита влиянието на социалните трансфери. Това показва нуждата от допълнителна социална подкрепа за справяне с бедността и енергийната уязвимост.

Над 297 хил. души са в риск от социално изключване, което е 15,4% от всички такива в страната. Делът на възрастните хора (над 65 г.) и децата под 18 г. е значителен, като тези групи съставляват съответно 16,2% и 14% от съответните възрастови групи в страната. Тези демографски групи са сред най-уязвимите от гледна точка на енергийна бедност.

През 2023 г. в района 459,5 хил. души не могат да поддържат нормална температура в жилищата си. Това е знак за сериозни проблеми с жилищната енергийна сигурност. Освен това, 119,3 хил. души живеят в жилища с течащ покрив, влажни стени или други сериозни подобни проблеми. Затрудненията със сметките за комунални услуги засягат 320,5 хил. души, което сочи към финансови затруднения на домакинствата в Югоизток.

Югоизточният район на България има сериозни предизвикателства за намаляване на енергийната бедност и свързани със социалната уязвимост. Високата зависимост от дърва и въглища за битови нужди, ниската степен на газификация и липсата на енергийни мерки в много домакинства, водят до увеличени енергийни разходи и енергийна бедност.

Социалната уязвимост е висока, като значителен процент от населението е под линията на бедност или в риск от социално изключване. Потребността от социални и енергийни мерки е ясна, а усилията трябва да се насочат към увеличаване на енергийната ефективност, развитие на газификацията и социална подкрепа за домакинствата в нужда.

Кое прави София, Разград и В. Търново най-уязвими?

Националната карта на енергийната уязвимост на домакинствата в България анализира нуждите на домакинствата на базата на общ индекс, базиран на три подиндекса и 11 показателя и съдържа детайлни графики и карти за:

• социалната уязвимост (коефициент на безработица, дял на домакинствата с доход под линията на бедност и др.);
• енергийната бедност (дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома; дял на домакинствата в жилище с течащ покрив, с влага, с мухъл по стени, покрив или под, както и изпитващи затруднение с изплащането на сметките за комунални услуги);
• енергийните нужди (необходимо количество енергия за отопление/охлаждане спрямо климатичните условия, дял на домакинствата без мерки за енергийна ефективност и др.)

В най-уязвимите области има най-много домакинства, уязвими и по трите подиндекса. Това увеличава риска те да бъдат силно засегнати от въвеждането на новата европейска схема за търговия с емисии (СТЕ 2), която от януари 2028 г. ще обхване сградния сектор и автомобилния транспорт. Чрез нея доставчиците на горива ще заплащат за емисиите на парникови газове, генерирани при изгарянето на газ, дърва, въглища, бензин и др., което вероятно ще доведе до поскъпване на горивата за отопление - а те са най-често използвани именно в тези региони.

Социалният профил на енергийната бедност

Анализът разкрива тревожни социални характеристики. Домакинствата без лица под 18 години — предимно пенсионери и възрастни работещи — са най-голямата рискова група. Те често разчитат на въглища като най-евтиния, но и най-замърсяващ източник.

Данни на НСИ от модул "Енергийна ефективност" от изследването на Евростат (EU-SILС) показват, че през 2023 г. в България общо 330 596 домакинства (около 11,54% от всички) са засегнати от новата схема за търговия с емисии ETS 2. Най-голям е делът на домакинствата, които използват електричество и дърва, докато засегнатите от ETS 2 са около 3 пъти по-малко.

Въз основа на разпределението на домакинствата, използващи газ, нафта и въглища, могат да се откроят няколко ключови тенденции в регионален разрез:

- В СЗР домакинствата, използващи газ са 30 429 (най-много след ЮЗР), а тези на въглища - 3 885, което е по- малко в сравнение с почти всички райони, с изключение на СИР. Нафтата практически не се използва. Това показва, че районът разчита основно на дърва (155 735 домакинства) и електричество (96 329 домакинства) за отопление.

- СЦР има 11 028 домакинства, използващи въглища. Домакинствата на газ са 18 907, а тези, разчитащи на нафта - 234. Въпреки, че дървата остават основен енергиен източник (178 291 домакинства), значителният брой домакинства, използващи въглища и газ предполага, че новата схема ще засегне повече жители на този район.

- В СИР район употребата на въглища е ниска (500 домакинства), но 20 228 домакинства използват газ. Нафтата не се използва, което прави района по-малко засегнат от новата схема спрямо други части на страната. Основните източници на отопление тук са електричество (184 684 домакинства) и дърва (141 515 домакинства).

- В ЮИЗ район има 9 532 домакинства, ползващи въглища и 16 205 - газ, което означава умерена засегнатост от ЕТС 2. Отново като използван енергиен ресурс преобладават дървата (169 540 домакинства) и електричеството (211 544 домакинства). Разпределението показва, че районът използва разнообразни източници на отопление, но делът на газифицираните домакинства е по-нисък в сравнение с други райони.

- ЮЗР е най-засегнатият от новата схема поради огромния брой домакинства, използващи газ (171 221 домакинства). Освен това, 23 641 домакинства разчитат на въглища (основно в Перник), което е най-високият дял в страната. Отоплението с дърва е също значително (199 209 домакинства). Предвид силното присъствие на домакинства, ползващи газ и въглища, може да се очаква, че този регион ще понесе сериозни последици от схемата.

- В ЮЦР се наблюдава умерен обхват на засегнатите домакинства - 12 831 на газ и 6 172 на въглища. Основният начин на отопление остават дървата (221 013 домакинства), следван от електричеството (282 469 домакинства). В сравнение с ЮЗР, този район е по-слабо зависим от газ и въглища.

Тези данни показват, че политиките за компенсиране на засегнатите домакинства ще трябва да бъдат регионално адаптирани, с фокус върху ЮЗР, СЦР и СЗР.

Сериозен проблем е и географската изолация. В Северозападния район например 155 736 домакинства (14,6% от всички в България) използват дърва, а 110 500 души разчитат на помощи за отопление — 19,1% от всички получатели в страната.

Цената на неглижираността: какви инвестиции са нужни

Експертните оценки сочат, че директното подпомагане е неефективно. При субсидия от 250 евро на домакинство са нужен близо 500 млн. евро за покритие на 30% от населението — огромен разход без дългосрочен ефект. Ефективните решения изискват сериозни разходи от домакинствата.

Най-устойчивата мярка е повишаване енергийната ефективност на сградната обвивка, но без значителни държавни помощи домакинствата няма да се справят с този проблем, повечето от тях не могат да си позволят и минимално съфинансиране за реализирането на такива проекти.

Монтирането на ВЕИ системи за нискодоходни групи също е добро решение, но изисква подкрепа около 1 000 евро за уязвими домакинства.

Необходими са целенасочени мерки за различни типове сгради и домакинства, но такива липсват.

Регионалните различия изискват диференцирана политика

Картата показва, че универсалните мерки не работят. Необходим е регионално адаптиран подход.

В големите градове трябва да се осигури съфинансиране на цялостни санирания. В малките населени места са приложими единични мерки с висок интензитет на гранта.

За едночленни домакинства могат да се предлагат специализирани ваучери. За многочленни семейства трябва да се осигури подкрепа за дългосрочни инвестиции в саниране.

Видът на сградите и особеностите на населението определят както вида на мерките, така и интензитета на гранта - по-висок в сгради с повече енергийно бедни домакинства.

Необходимо е да има мерки не само за отопление, но и за охлаждане, не само за смяна на отоплителни системи, но и за изграждане на зони за охлаждане през лятото, за инсталиране на климатици и др.

Какви мерки предлагат експертите:

Според вида на населеното място. В големи градове по-лесно може да се предложи съфинансиране в програмите за цялостно саниране, с цел обхващане на по-голям дял от населението с определения ресурс, докато в градовете с влошена демография и по-ниски доходи са по-подходящи другите мерки с висок интензитет на гранта. Концентрация на сгради, строени по индустриален способ има в градовете, докато в селата по правило няма многофамилни сгради. Работоспособното население се изтегли в големите градове и в чужбина. В малките селища най- големият работодател обикновено е общината или държавни институции, а населението е по- застаряващо. В малките населени места са по-подходящи единични мерки, като повече тежест е добре да имат доходите като социален критерий.

Според брой лица в домакинствата. Единичните мерки са приложими за домакинства с един човек, като това ще изисква и по-малка инвестиция. В домакинства с деца, енергийната консумация е по-голяма и е икономически обосновано да се предвидят мерки с по-дълъг период на отплащане като например саниране. Средният брой лица в домакинството е важен критерий. Има необходимост от насърчаване на единичните мерки в райони с висока социална уязвимост съобразно тези критерии.

Според вида на сградата. Цялостни, а не единични решения за многофамилни сгради. В индивидуалните къщи живеят повече енергийно бедни. В еднофамилните къщи са подходящи ВЕИ или единични мерки. Единични мерки е препоръчително да се предоставят под формата на ваучери, и за домакинства с едно или две лица. При малките домакинства цялостно саниране и полза от инвестицията са икономически необосновани.

Според вида на енергоспестяващите мерки. Ако в дадена сграда има повече жилища със сменени дограми или с изолация, може да се даде по-нисък интензитет - 20%, 30%, и с по-малко инвестиции да се постигне по-голям ефект.

Таргетиране на специфични групи. Ако една група участва във формулата за енергийна бедност от официалната дефиниция, то тя трябва да участват и в другата, в съставния индекс при картирането на енергийна бедност. Възрастта и друг тип статус - здравен - дават коефициент на тежест, но не са основни атрибути във формулата. Хора над 65 г. възраст ползват повече енергия и във формулата за енергийна бедност са с 30% увеличен коефициент за потребление. За домакинства с двама млади е необходимо да се подсигурят два фактора: първо, техническа помощ чрез услуги на едно гише и второ, по- важно, достъп до кредитен ресурс, за да могат те да си обезпечат своята част при по-нисък интензитет на гранта.

Когато в дадена област има по-висок процент лица над 65 г. възраст, се препоръчва да бъдат подпомогнати и с инструментите на социалната политика, при това не само за текущ разход, а и при нужда за ремонт на покрив или стая

До края 2028 г. България има около три години да подготви уязвимите групи за новата реалност на ETS 2. При липса на решителни мерки, схемата ще удари най-силно точно най-бедните — възрастните хора, самотно живеещите и семействата с ниски доходи, които разчитат на газ и въглища.

Националната карта дава инструментите, но политическата воля за тяхното прилагане остава ключовият въпрос. Без координирана намеса, енергийната бедност в България може да се задълбочи драстично, превръщайки се от социален в системен риск за икономиката и обществената стабилност.

Теодора Пенева от WWF България обобщава дилемата точно: "От ключово значение е домакинствата да получат помощ за подобряване на енергийната ефективност, съобразена със специфичните им нужди". Въпросът е дали времето и ресурсите ще стигнат.

* Националната карта на енергийната уязвимост за първи път събира на едно място официални данни от институциите не само за броя уязвими лица на национално ниво, а и за специфичните нужди на семействата по региони и области − по отношение на техните доходи, състоянието на сградите, в които живеят и необходимото им количество енергия за отопление и охлаждане според климатичните условия. Данните са от Националния статистически институт (НСИ) и Агенцията за социално подпомагане (АСП).

Анализът показва и какви инвестиционни разходи са необходими за въвеждането на мерки за енергийна ефективност. Такъв тип консолидирана информация липсваше до този момент. С нея националните и местни власти могат много по-лесно да планират качествени мерки за адресиране на проблема преди старта на ключови финансови механизми като Социалния климатичен фонд и Фонда за декарбонизация.

В допълнение на анализа на регионално и областно ниво, вече съществува и платформа с данни за енергийната бедност на ниво общини, както и Наръчник за общините за разработване на общински планове за енергиен преход на домакинства в енергийна бедност. Платформата показва броя уязвими лица и домакинства, в какви жилища живеят те и колко добре са изолирани, как климатът влияе върху нуждите им от отопление и как това се отразява на здравето и смъртността в общината. Това позволява планиране на мерки, съобразени с местния контекст. Националната карта, платформата и наръчника са изработени от WWF България в партньорство с Хабитат България, WWF Унгария, Хабитат Унгария и WWF Румъния в рамките на проект BioJust. Проектът е част от Европейската климатична инициатива (EUKI) на Федералното министерство на околната среда, действията за климата, опазването на природата и ядрената безопасност на Германия.