Само за 3 месеца ръководството на Министерство на здравеопазването е разгледало над 65 сигнала от граждани, лечебни заведения и медии за недостиг на лекарства. Екипът на здравното ведомство е предложил решения за всеки отделен казус - ускорена доставка на лекарства, пренасочване на количества от други държави, улеснена замяна на аналогов инсулин. Това заяви здравният министър Христо Хинков по време на пресконференция в БТА относно недостига на лекарства в България.

Недостигът на лекарства и лекарствени продукти нараства в ЕС и САЩ през последните години, проблемът не е само български, като пик е имало по време на ковид пандемията. Причините са многопластови и заради незаконната паралелна търговия.

С цел да започне да решава проблема с лекарствените продукти Министерство на здравеопазването предвижда промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Публичното обсъждане на промените в закона завършило на 10 септември. Следващата седмица ще бъде разгледан втори път от ръководството на Министерство на здравеопазването и след това ще поеме към Министерски съвет. До октомври ще се приемат предложения за промени в Закона за лекарствените продукти и хуманната медицина, а през февруари месец законопроектът трябва да бъде в парламента. След като законът отиде в Министерски съвет и Народното събрание, има създадена работна група за втора вълна промени в закона.

В законопроекта има три основни неща - корекция за формулата на Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА), ускорена процедура за лекарства от паралелен внос, включително ценообразуване с цел задоволяване на потребностите и автоматично включване на лекарствата, включени в СЕСПА за спиране или прекратяване на доставките. Притеснителни са лекарствени продукти, които изобщо няма да ги има оттук нататък.

Веруюто на министерството е, че дори за един пациент да липсва лекарство, това вече е недостиг, а не липса, категоричен бе Илко Гетов, зам.-министър на здравеопазването. Той отбеляза още, че около 5 сигнала месечно получават институциите в България, а в рамките на цялата година - сигналите са 170, част от които са решени.

Богдан Кирилов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, добави, че към момента източниците на информация за недостиг на лекарства са сигналите от граждани - обработени в агенцията до края на юли месец са 126 сигнала, които засягат около 70 лекарствени продукта. Другият източник на информация са уведомленията в случаите на постоянно и временно преустановяване на продажба на лекарства. От началото на годината уведомленията са 420, като около 370 са временно преустановяване на продажбите, а в 50 от случаите за постоянно преустановяване на продажбата на лекарства.

Третият е списъкът за недостиг на лекарствата са от системата СЕСПА, която обаче има нужда от реформа и подобряване. Освен това са извършени 400 проверки при търговци на едро и дребно, като при около 20% от тях са установени нарушения. При търговците на дребно - отпускане на лекарства по лекарско предписание, без да е изискана рецепта. При търговците на едро нарушенията са неправилно изпълнение на задълженията, свързани със системата СЕСПА.

По време на пресконференцията бе представено и международно проучване за недостига на лекарства. По време на представянето му стана ясно, че липсват изчерпателни данни за недостига на лекарства на ниво Европа. Почти 50 000 случая на недостиг на лекарства има в държавите-членки на ЕС.

¼ от недостига на лекарствата се решава за по-малко от месец, а 80% в рамките на 6 месеца или по-малко. България обаче не е сред приоритетните държави, която да е вносител на лекарства при недостиг на такива. Успешните решения за недостига на лекарства е, че нито една държава няма възможност сама да се справи с предизвикателствата, нови технологии и по-задълбочен анализ. Като добри практики са необходими единно разбиране на проблема за недостига на лекарства, координация между заинтересованите страни през търговци на едро и дребно, пациентски организации, ефективно и ранно управление на проблема, система за отчитане на недостиг на лекарства и ролята на медиите в процеса по липсата на лекарства.