България може да сключи двустранен договор с GlaxoSmithKline за осигуряване на моноклонални антитела, въпреки че не е включена в рамковото споразумение на ЕК за закупуване на лекарство срещу COVID-19. Това казаха в отговор на въпрос на БГНЕС от Министерството на здравеопазването, коментирайки появила се информация, че страната ни не участва в поръчката на ЕС, защото е изпуснала срока.

От ведомството обясниха, че представители на Министерството от Дирекция „Лекарствена политика“ и Дирекция „Обществени поръчки“ са включени в Ръководния комитет на 22.02.2021 г., и имат достъп до поверителната база данни по работните процедури на ЕК (CIRCABC) .

По отношение на провежданите от Европейската комисия (ЕК) съвместни процедури за обществени поръчки за осигуряване на моноклонални антитела за лечение на COVID-19 с притежателите на разрешение за употреба (ПРУ): Hoffmann–La Roche Ltd, Celltrion Healthcarе, Eli Lilly и GlaxoSmithKline, Министерството на здравеопазването с Протокол-Решение № 10 от 24.02.2021 г. е заявило позиция за участие и осигуряване на количества от всеки един от посочените потенциални притежатели на разрешение за употреба.

На оперативно заседание на Министерски съвет, проведено на 17.03.2021 г., е взето решение за включването на Република България в съвместен договор, подписан от Европейската комисия за закупуване на моноклонални антитела от GlaxoSmithKline. Решението е взето извън предоставения от Европейската комисия изключително кратък срок – 12.03.2021 г. за заявяване на позиция за присъединяване. Предвид това, в документацията на рамковото споразумение не фигурира Република България.

Невключването на Република България в рамковото споразумение на ЕК обаче не лишава страната ни от възможността да сключим двустранен договор с GlaxoSmithKline за осигуряване на моноклонални антитела, подчертаха пред БГНЕС от МЗ.