Социалните и паричните въпроси доминират в обществения дневен ред

Очакванията на българите към новата власт са най-бързо да приеме бюджет, на второ място, да опита да ограничи ръста на цените. На трето място, очаква се да започне ревизия на предишния политически модел. В близки дялове са и очакванията за съдебна реформа и свързаните теми. Според ясно мнозинство, служебното правителство се е справило с провеждането на честни избори. 

Изводите са от независим бърз телефонен сондаж на агенция „Мяра“, проведен в последните дни. Тези сондажи са ефективни в установяването на генерални хипотези за структурите на масовото съзнание в бързо променяща се среда. 
 
63,5% смятат, че проведените наскоро избори са били по-честни от предходните, 17,2% ги намират за същите като предходните по показателя честност, а 8,2% – за по-нечестни. Останалите не могат да отговорят. Разбира се, този тип данни се влияят и от обичайния фактор на победата – привържениците на победилата партия обикновено намират изборите за по-честни. 

Явно усещането за честни избори се дължи и на видимостта на усилията на полицията – 65,4% намират, че полицията се е справила по-добре срещу купуването и продаването на гласове този път, в сравнение с предишния, 15,3% намират, че се е справила по същия начин, като в предходните избори, а 7,4% намират, че се е справила по-зле. Останалите не могат да отговорят. 

Служебното правителството на Гюров като цяло се е справило добре с тези избори смятат 68,4%, а 17,6% са на обратното мнение. Има и 14.0%, които се затрудняват в отговора си. 
 
При въпрос да се назоват до три приоритета пред новата власт измежду различни нейни заявени досега цели, в 56,8% от отговорите фигурира приемането на бюджета. Действия срещу спекулативното увеличение на цените се назовават в 50,1% от случаите, ревизия на всичко, което според популярния политически език е корупционен политически модел, се среща в 35,4% от отговорите. Следва съдебна реформа – 31,0%. Осезаеми са и дяловете на отговори по отношение на борбата с онова, което най-общо се определя като олигархия – 20,2%, борбата със социалните неравенства – 18,8%, ограничаването на държавните разходи – 18,2%, изборът на нов Висш съдебен съвет – 15,5%, предотвратяването на потенциални последици от военните конфликти – 14,0%, обезпечаване на средствата по плана за възстановяване и устойчивост – 8,9%, 6,6% не могат да изберат измежду опциите. Процентите са повече от сто, защото респондентите са давали повече от един отговор. 

Очевидно, социалните и паричните въпроси се поставят най-често. Но в същото време, въпросите с по-общото усещане за справедливост заемат също видимо място в обществения дневен ред.

Данните са от независим телефонен сондаж на социологическата агенция „Мяра“, проведен между 4 и 7 май 2026 г. сред 800 пълнолетни български граждани. Стохастичната грешка е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.