Ако президентските избори бяха в средата на октомври, за Илияна Йотова и Кирил Вълчев биха гласували 43,4% от гласуващите, за Андрей Гюров и Георги Кандев - 28,9%, за Костадин Костадинов и Петър Волгин - 10,2%, за Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева - 3,1%, за Радостин Василев и Красимир Манов - 2,9%, за Иван Христанов и Стоянка Черкезова - 1,9%. Това показват данните от национално представително изследване на социологическата агенция "Мяра" за БНР, преведено между 8 и 19 октомври сред 1009 пълнолетни български граждани.

"Числата са моментна картина на електоралните нагласи към средата на октомври. Стотици хиляди са пълнолетните българи, които тепърва ще вземат своето решение", отбелязват социолозите.

Сред останалите кандидати засега личат, с декларативни стойности близо до 1%, имена като Георги Димов, Ивайло Симеонов, Росен Миленов, Волен Сидеров, Румяна Ченалова, Иванка Цветанова-Петкова. Засега обаче е невъзможно да се прогнозира доколко тези имена ще получат реална подкрепа. 2,5% пък биха избрали "Не подкрепям никого".

Очакваната изборна активност е от 39,4%, т.е. предполагаемо малко по-висока спрямо предишни измервания.

"По всичко личи, че президентът, като институция, е важен за българските граждани. За повече от 3/4 от пълнолетното население на страната личността на президента има съществено значение. Същото се отнася и за фигурата на вицепрезидента, макар и не толкова утвърдително - 57,4%. Мнозинство от 67,8% пък се съгласяват, че правомощията на президентската институция у нас трябва да се разширят. Разбира се, данните вероятно съдържат и известен автоматизъм, но той е също показателен за масовите инстинкти", посочват от "Мяра".