МВФ: Свръхкредитирането в България може да доведе до банкова криза
България 12.01.2006 11:28
Анализ на Международния валутен фонд (МВФ) обсъжда проблемите на свръхкредитирането в няколко източноевропейски държави, една от които е и България. Прекомерното нарастване на банковото кредитиране е създало в България сериозни рискове и има отрицателен ефект върху макроикономическия баланс, разказва радио "Дойче велe". През последните години експанзията на банковото кредитиране на частния сектор в България, Румъния и Украйна предизвиква тревога у специалистите от МВФ.
В България темата за кредитния бум и настояването за мерки за неговото ограничаване съпровождат всяка мисия на фонда. Те ще бъдат обсъждани и по време на предстоящата мисия през януари. Сега трима експерти от фонда са посветили специален анализ на този въпрос, който представя историята на проблема от средата на 90-те години насам и прави прогнози за възможното му развитие.
Проучването е публикувано в двуседмичния преглед на актуалните икономически теми, който се издава от фонда. В него се изтъква, че мерките за ограничаване на кредитирането на правителствата на трите държави имат само ограничен успех, а резултатите са смесени.
Според оценката на анализа банковото кредитиране в трите преходни икономики от Източна Европа продължава с опасни темпове и вече е породило някои от отдавна прогнозираните проблеми. Нивото на кредитиране все още е по-ниско от това в държави, в които експанзията вече е предизвикала криза. Но скоростта на кредитната експанзия, специално в България, е достигнала стойности, сравними с тези на страните в криза.
В България съотношението между кредит към брутен вътрешен продукт нараства с около 7% на година, като през 2004 г. е достигнало 35.5%. Такава скорост, според авторите на анализа, в други държави се асоциира с банкови кризи. Фактори, които засега опазват банковия сектор, са сравнително големият дял на чужда собственост в икономиката, както и относително силните индикатори за финансова отговорност.
В анализа се подчертава, че правителствата и на трите държави разполагат с много ограничен набор от финансови инструменти за разрешаване на проблема със свръхкредитирането.
В България едно от средствата е поддържането на строга фискална политика. Препоръчва се допълнителното й затягане, за да се избегнат опасностите, създавани от фактори като растящия дефицит по текущата сметка и външната уязвимост.
Тези мерки обаче са недостатъчни, смятат анализаторите. От България и Румъния, трябва да се иска да въведат например допълнителен контрол върху движението на кредитите, за да не бъдат отклонявани те в трудни за наблюдение канали, препоръчва документът. Информацията е на Netinfo.bg
В България темата за кредитния бум и настояването за мерки за неговото ограничаване съпровождат всяка мисия на фонда. Те ще бъдат обсъждани и по време на предстоящата мисия през януари. Сега трима експерти от фонда са посветили специален анализ на този въпрос, който представя историята на проблема от средата на 90-те години насам и прави прогнози за възможното му развитие.
Проучването е публикувано в двуседмичния преглед на актуалните икономически теми, който се издава от фонда. В него се изтъква, че мерките за ограничаване на кредитирането на правителствата на трите държави имат само ограничен успех, а резултатите са смесени.
Според оценката на анализа банковото кредитиране в трите преходни икономики от Източна Европа продължава с опасни темпове и вече е породило някои от отдавна прогнозираните проблеми. Нивото на кредитиране все още е по-ниско от това в държави, в които експанзията вече е предизвикала криза. Но скоростта на кредитната експанзия, специално в България, е достигнала стойности, сравними с тези на страните в криза.
В България съотношението между кредит към брутен вътрешен продукт нараства с около 7% на година, като през 2004 г. е достигнало 35.5%. Такава скорост, според авторите на анализа, в други държави се асоциира с банкови кризи. Фактори, които засега опазват банковия сектор, са сравнително големият дял на чужда собственост в икономиката, както и относително силните индикатори за финансова отговорност.
В анализа се подчертава, че правителствата и на трите държави разполагат с много ограничен набор от финансови инструменти за разрешаване на проблема със свръхкредитирането.
В България едно от средствата е поддържането на строга фискална политика. Препоръчва се допълнителното й затягане, за да се избегнат опасностите, създавани от фактори като растящия дефицит по текущата сметка и външната уязвимост.
Тези мерки обаче са недостатъчни, смятат анализаторите. От България и Румъния, трябва да се иска да въведат например допълнителен контрол върху движението на кредитите, за да не бъдат отклонявани те в трудни за наблюдение канали, препоръчва документът. Информацията е на Netinfo.bg
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 19:28 Проф. Милена Иванова-Шиварова от Александровска болница прекрати гладната си стачка
- 19:21 Спасиха живота на жената на треньора от удара на "Тракия", вече диша сама и говори
- 19:13 Кипър поема изцяло разходите за репатриране на българчетата, загинали в заключена кола
- 19:07 The Telegraph: Новите реактивни руски дронове се превръщат в проблем за украинската ПВО
- 18:59 Шефът на ЕЦБ Кристин Лагард: Не изключвам предсрочно оттегляне
- 18:51 Лекарите от ВМА с високи отличия на международно състезание с медици от 38 държави
- 18:43 НСИ отчита нулева инфлация за май спрямо април, но спрямо 2025 г. - 6.9%
- 18:35 Медведев отива на погребението на Али Хаменей, очакват 20 млн. души