България, както и много от страните в региона, отбеляза стабилен икономически растеж през миналата година, а прогнозата остава сравнително стабилна за растеж от около 3 процента за следващата и по-следващата година. Икономиката на региона и България нараства по-бързо от някои от развитите икономики в Европа, но дългосрочният растеж не е достатъчен, за да се поддържа темпото на конвергенция - процеса на догонване на Западна Европа. Това посочи Хелге Бергер, заместник-директор на департамента за Европа на Международния валутен фонд (МВФ), на въпрос на БТА при представянето на доклада "Регионални икономически перспективи" за европейската икономика на годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон. 

Фондът препоръчва страните да се съсредоточат върху структурни реформи на национално ниво, както и върху реформите на ниво Европейски съюз и задълбочаването на единния пазар. Особено важен е планът за съюз на капиталовите пазари, тъй като инвестициите са област, от която целият регион на Югоизточна Европа, включително и България, може да спечели много. Ръстът на производителността ще бъде по-висок, ако инвестициите се засилят, подчерта Бергер. 

Като основни сили зад икономическото представяне на България експертът открои два противоположни фактора. От една страна, силното вътрешно търсене, което в случая на България е свързано и с очакваното въвеждане на еврото и намаляването на лихвените проценти. Както и в останалата част от региона, се наблюдава относително силна фискална политика и развитие на кредитирането, които подкрепят вътрешното търсене.

Като фактори, който трябва да бъде вземан предвид, експертът открои, че в много от страните в региона, включително и в България, ръстът на заплатите е доста висок, което оказва натиск върху инфлацията, призовавайки тази тенденция да се следи внимателно. 

Външното търсене е по-слабо, както и в останалата част от Европа, отразявайки се на краткосрочния растеж.

Бергер очерта две основни опасения за региона, включително за България. 

На първо място - инфлационният натиск. Когато ръстът на заплатите е висок, инфлацията обикновено също е висока, затова паричната политика трябва да бъде внимателна, препоръча той.

"В случая с България от януари това ще бъде в добрите ръце на Европейската централна банка, но за останалите страни това е област, на която трябва да се обърне специално внимание", посочи Бергер.

Фискалната политика също е от ключово значение, включително и за България.

Необходими са политики, които не водят до излишно разрастване на бюджета, подчерта експертът. Необходими са политики, които намаляват нивата на дълг там, където те нарастват, както и фискална политика, която не подхранва ненужно растежа на заплатите, отбеляза той. По думите му това би подпомогнало макроикономическото развитие.