Жълт код за високи температури е обявен в цялата страна, а днешният ден се очертава като най-горещият за седмицата, съобщава bTV.

На фона на горещата вълна, която взе хиляди жертви в Западна Европа, лекарите у нас призовават за повишено внимание и предупреждават, че топлинният стрес може да има тежки последици за здравето.

Кардиологът д-р Ценка Бонева от Александровска болница обясни, че най-уязвимите групи са пациентите с хронични заболявания - с артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, преживян инфаркт, мозъчно-съдови заболявания, сърдечна недостатъчност, захарен диабет, венозен тромбоемболизъм, белодробна тромбоемболия, както и хората с наднормено тегло.

Тя посочи, че приемът на предписаните лекарства остава задължителен, но при някои пациенти може да се наложи корекция на терапията след консултация с лекуващия лекар.

"Високите температури водят до обилно изпотяване, разширяване на кръвоносните съдове и спад на артериалното налягане. Организмът включва компенсаторни механизми, които обаче увеличават риска от инфаркти и инсулти. Освен това чрез изпотяването се губят важни минерали - натрий, калий и магнезий, което повишава риска от нарушения в сърдечния ритъм", лекарят.

Д-р Бонева препоръчва да се избягва престоят на открито между 11:00 и 17:00 часа.

"Ако има дейности навън, те трябва да бъдат рано сутрин или вечер след 19:00 часа. При необходимост от престой на високи температури трябва да се приемат достатъчно течности - поне два литра вода дневно или около 30 мл на килограм телесно тегло", посочи тя.

Специалистът подчерта, че най-подходяща е водата, докато алкохолът, кафето и сладките безалкохолни напитки могат допълнително да обезводнят организма и да доведат до спад на кръвното налягане.

Световната здравна организация вече предупреди, че топлинният стрес е "тихият убиец", след като само последната гореща вълна в Европа е свързана с около 7300 смъртни случая.

"Той е тих, но и не толкова тих, защото засяга огромен брой хора. Освен рисковите групи, могат да пострадат и напълно здрави хора, ако подценят опасността и се излагат продължително на високи температури", обясни кардиологът.

Сред първите симптоми на топлинно прегряване са зачервяване на кожата, силно изпотяване, главоболие, слаб и ускорен пулс, гадене, повръщане, обърканост, а в по-тежки случаи - загуба на съзнание.

Опасни са температурите над 35 градуса.

Ако човек припадне заради жегата, първата стъпка е да се провери дали диша и има пулс, след което да бъде преместен на сянка или прохладно място и незабавно да бъде подаден сигнал на телефон 112.

"Можем да го охладим и да го полеем с вода, ако подозираме топлинно прегряване. Но зад загубата на съзнание може да се крие инфаркт, инсулт или друго сериозно състояние, затова е необходима бърза медицинска оценка", посъветва д-р Бонева.

По нейни думи физическата активност не е противопоказна, но трябва да бъде съобразена с горещините.

"Спортът не е забранен, но трябва да се практикува в разумните часове - до 9-10 часа сутринта или след 18-19 часа вечерта, като се избягва прякото слънце и се приемат достатъчно течности", обясни тя.

Кардиологът препоръчва през лятото храната да бъде по-лека, богата на фибри, плодове и зеленчуци, с повече риба и по-малко мазни и тежки храни. Сред добрите източници на калий тя посочи прасковите, кайсиите, морковите и червените плодове, а на магнезий - листните зеленчуци.