Младежите, настанени в приемни семейства, често стават жертва на подигравки в училище. Това показват данните на непредставително допитване на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ).

Данните са събрани чрез анонимна анкета сред 54 младежи на възраст 14-18 години, отглеждани в приемна грижа. Събраната информация разкрива постоянен модел на преживяно насилие, социална изолация и стигматизация в училище и сред връстниците. Изследването се реализира в рамките на проект INSPIRE, подкрепен от ФРГИ и Европейския съюз, насочен към превенцията на насилието над деца и изграждането на чувствителна към травмата среда.

Около 84% от участвалите младежи са преживели форма на насилие преди настаняването в приемно семейство - физическо, емоционално или пренебрегване. 61 процента от тях отбелязват, че учител е коментирал историята им по неподходящ начин. Близо половината пък чувстват, че към тях има по-занижени по отношение на успеваемостта им критерии, само защото са от приемно семейство. 38% от младежите се чувстват "невидими", тъй като някои теми се избягват в училище, а това допълнително засилва усещането им за различност.

Около 56% от младежите, настанени в приемни семейства, твърдят, че са ставали жертва на подигравки в училище от страна на своите връстници. 48% от тях споделят, че са изолирани от общи инициативи и дейности (канене на рождени дни, излизания и др.), а 75% се срамуват да признаят, че живеят в приемно семейство. Онлайн средата усилва този натиск, близо една трета съобщават за онлайн обиди, провокативни въпроси или анонимни нападки.

Младежите от приемни семейства искат да не обясняват откъде са, да бъдат третирани нормално и да имат поне един учител, който им вярва. Най-силно се откроява страхът от повторно изоставяне или преместване в друго приемно семейство, който влияе на поведението им, желанието за близост и способността да изграждат доверие, сочат данните на НАПГ.

Проучването показва ясно, че стигмата е форма на насилие. Тя не винаги е видима, но действа ежедневно - в подигравките, в пренебрегването и изолацията от връстници, в по-ниските очаквания към тях и етикетирането. Тази среда поддържа висока тревожност и затруднява изграждането на стабилна идентичност и принадлежност сред младежите в приемна грижа. НАПГ подчертава необходимостта от системни мерки, сред които обучения за учители, по-добра координация между институциите, чувствителност към травмата в училищната среда и активни политики срещу насилието и стигмата.