Разговорите ще продължат, за да не пречат мерките на бизнеса и да създават социално напрежение

По отношение на данъка върху подземните богатства останах с впечатление, че няма проблеми, но това не означава, че разговорите не могат да продължат и мерките да не пречат на бизнеса и да не създават социално напрежение. Това каза служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова по време на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), което разгледа проектобюджета на държавата и проектобюджетите на ДОО и НЗОК.

Докато Петкова представяше мерките за увеличаване на приходите в хазната, една от които е въпросният данък, пред Министерския съвет, където се проведе заседанието на тристранката, се проведе протест на синдикални организации на миньорите. Те настояват да не се увеличават данъците на компаниите в бранша.

Както се мотивира Министерството на финансите (МФ) в предложението си за държавне бюджет за 2025 г., "мярката се предлага във връзка с необходимостта от преодоляване на бариерите за актуализиране на концесионните плащания за лицата, добиващи подземни богатства по смисъла на Закона за подземните богатства". "Целта е постигане на актуално ниво на заплащане за правото за добив на подземни богатства на територията на страната, които са изключителна държавна собственост."

В прогнозите си МФ залага приходи през 2025 г. от 900 млн. лв. от допълнителния данък върху добива на подземни богатства. От концесионни такси се събират на година около 200 млн. лева.

Директорът на едно от предприятията в бранша - "Каолин", пресметна, че освен концесионната такса от 3 млн. лева, които дружеството е платило за 2023 година, с този новия данък ще трябва да плати още 6 млн. лева.  

Друго предприятие от сектора - "Асарел-Медет", спря предупредително работа в 6 часа тази сутрин "до второ нареждане".

От дружеството заявиха, че ако се въведе новото данъчно облагане, в допълнение към концесионната такса и данък печалба, компанията ще е в невъзможност да понесе тази тежест и ще е принудена да спре всички свои инвестиции и иновации, както и да преразгледа утвърдената си социална политика за работещите и за развитието на общината. Оттам отбелязаха, че подобно облагане не съществува в никоя от европейските страни и по този начин ще е налице неравноправно третиране на отрасъла, който ще бъде неконкурентноспособен на мините в другите страни.

Първи против данъка реагира Американската търговска камара (АТК). Данъкът върху подземните богатства" по съществото си демонстрира непропорционално третиране на икономически субекти, опериращи на територията на Европейския съюз и въвежда дискриминационни положения с двойното им данъчно облагане, изтъкнаха от АТК. Подобни предложения биха повлияли негативно върху инвестиционния климат и бизнес средата у нас, отчитат от камарата.

Критиката си АТК насочи към липсата на институционален диалог, на задълбочен анализ за ползите и рисковете, както и за последствията, които те влекат при евентуалното въвеждане на данъка както за минния бранш, така и за икономиката и за репутацията на България, пише в позицията на АТК.

Българската минно-геоложка камара на свой ред подчерта, че браншът вече е натоварен с немалка по размер финансова тежест чрез начисляваните концесионни такси и няма условия за нов данък, чрез който държавата "едностранно и необосновано променя размера на ползите, които получава от добива за подземни богатства, без да осигурява възможности да упражнява на правото на добив".

Планът на МФ изглежда е въпросният данък да бъде въведен извънредно само за 2025 г., защото липсва в средносрочната прогноза на ведомството.

Предвижда се той да се прилага за всички видове полезни изкопаеми - метални руди, индустриални минерали, твърди горива, строителни и скално-облицовачни материали, нефт и природен газ, минни отпадъци и минерални води. Разликата помежду им е в образуването на данъчната основа и данъчната ставка.

Идеята е металните полезни изкопаеми, като мед и злато, да се облагат с 15%, а неметални - като индустриални минерали, строителни материали, горива и нефт, скално-облицовъчни материали и други - с 8%, писа economic.bg.

Компаниите трябва да представят в НАП отчет за добива си на всяко шестмесечие.

Пред тристранния съвет днес Людмила Петкова призна, че е напълно наясно, "че някои от предложенията не гарантират устойчивост", но целта е запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план. Наясно сме, отбеляза още служебният министър, че по голяма част от приходните и разходните мерки няма съгласие. В крайна сметка, по думите на Петкова, "народните представители имат пълните правомощия да правят всичко, което искат да правят със законодателството, както и да предложат други мерки".