На 21 ноември Народното събрание прие на първо четене проектобюджетите на държавното обществено осигуряване (ДОО), на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавния бюджет за 2026 г. Това са първите бюджети в евро. Срокът за внасяне на предложения към първия евробюджет на България изтече, като между първо и второ четене са внесени над 90 предложения за промени.

Част от тях предвиждат преразпределения на бюджетни средства към конкретни сектори и региони, увеличаване на държавните гаранции за определени инвестиционни проекти, целево финансиране за инфраструктура в големи общини, както и допълнителна подкрепа за социални и културни институции, законодателни промени, засягащи управлението на местните данъци и такси, правилата за общински инвестиции, както и регулациите в сектори като горското стопанство и концесиите за подземни богатства, с аргумент за по-добро управление на приходите и разходите. Част от предложенията предвиждат и запазване на настоящия размер на данък “дивидент” на 5%.

Предложенията за промени в бюджета на Здравната каса (НЗОК) пък очертават стремеж към по-предвидимо и целево финансиране на здравната система при запазване на фискалната дисциплина. Предлага се и правно-технически корекции в режима на плащанията, контрола и договарянето, които целят да ограничат неефективните разходи и да дадат по-ясна рамка за планиране както на касата, така и на изпълнителите на медицинска помощ.

Част от предложенията в Държавното обществено осигуряване (ДОО) целят плавно въвеждане на личен дял за държавни служители, магистрати, военнослужещи, служители в МВР, ДАНС и ДАР чрез промени в Кодекса за социално осигуряване и синхронизиране на специалните закони, така че системата да стане по-устойчива и по-малко зависима от трансфери от бюджета. Предлага се и преосмисляне на режима на обезщетенията за временна неработоспособност – с по-кратък период за сметка на работодателя и по-голяма роля на ДОО – както и по-щедро покриване на определени обезщетения в пълен размер. Друг пакет от текстове е насочен към “изчистване“ на дисбалансите и въвеждане на дигитална инфраструктура – електронни болнични листове, достъп през упълномощени лица и програмни интерфейси – с аргумент за по-добър контрол и обслужване на бизнеса.

Управляващите към момента не се отказват от някои от най-критикуваните мерки – повишаване на осигурителната вноска, увеличаване на данъка върху дивидентите, както и задължението търговците да използват лицензиран от НАП софтуер за продажби.

Софиянци генерират над 40% от Брутния вътрешен продукт на страната и заслужават адекватно отношение от държавата, коментира председателят на СОС, цитиран от пресцентъра.

"Възраждане", пък, настоява за ограничаване на данъчния натиск върху малките и средни предприятия и запазване на условията за бизнеса.

Предприемачески, данъчни и пенсионни организации предупреждават, че комбинацията от повишени осигурителни и данъчни ставки, заедно с въвеждането на СУПТО, може да увеличи разходите за труд и да натовари икономиката. Те подчертават, че увеличението на данъка върху дивидентите и на максималния осигурителен доход може да отблъсне висококвалифицирани кадри и капитал.

Граждански организации критикуват липсата на обществено обсъждане и прозрачност при въвеждането на ключови промени.

В сряда (26 ноември) първият бюджет в евро се очаква да влезе в ресорната комисия на Народното събрание. Депутатите трябва да разгледат парите на Общественото осигуряване (ДОО) и Здравната каса (НЗОК).

Междувременно бизнесът, професионални организации и граждански инициативи предупреждават, че комбинацията от по-високи данъци, осигурителен натиск и контролни мерки може да увеличи разходите за труд и да затрудни икономическата среда в страната.

"Демократична България" предлага поетапно увеличаване на осигурителните вноски само за държавните служители, премахване на данъка върху дивидентите и лицензираните софтуери, орязване на парите за заплати в силовите структури, намаляване на тавана на дълга и мерки за прозрачност на общинските инвестиции.

"Продължаваме промяната" предлага отпадане на лицензирания софтуер за търговците и данък дивидент, увеличаване на ДДС прага, подкрепа за детски градини и ясли в София, по-големи данъчни облекчения за родители и целево финансиране на социални проекти.

Парламентът да приеме изключително важни за София предложения, направени от народните представители от "Продължаваме Промяната" (ПП) Венко Сабрутев, Асен Василев и Богдан Богданов между двете четения на държавния бюджет, за да покаже държавата, че наистина се грижи за софиянци - за това настоя и председателят на Столичния общински съвет (СОС) Цветомир Петров.

Той поясни, че става дума за 175 млн. евро, които да бъдат инвестирани в тригодишна програма за изграждане на необходимите нови детски градини и ясли в София, както и за отчуждаване на необходимите терени и допълнително прехвърляне на собствеността на подходящите за целта държавни имоти. Според представения списък с имоти, собственост на държавата, някои от тях могат да бъдат прехвърлени на общината за строеж на детски градини в районите: "Лозенец", "Витоша", "Младост" и "Овча купел".

Депутатите от "Продължаваме Промяната" предлагат и промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, според които охраната на метрото се поема от силовото ведомство и се осигуряват 70 млн. лева от държавната хазна за нови метростанции, обобщават сайтът dariknews.bg.