Седмица преди вота данните показват, че ни очаква слаба избирателна активност

Има голяма вероятност в следващия парламент да има вече 8 партии – всички, които бяха досега плюс „Български възход“. ГЕРБ-СДС определено доминира като води с близо 10 % пред „Продължаваме Промяната“. Това показват данните от последното проучване на агенция „Медиана”.

Допитването е проведено в периода – 16 - 22 септември 2022 г. с 1008 човека (18+ години) чрез пряко стандартизирано интервю и е представително за пълнолетното население на страната. Проучването е изследователски проект на агенция МЕДИАНА и е реализирано със собствени средства. То не взима под внимание вота в чужбина.

Въпросът за второто място в предстоящите избори далеч не е решен.

Засега, „Продължаваме Промяната“ са втори, но на малка дистанция от три партии - БСП, ДПС и „Възраждане“ (за последните две  се предполага, че имат значителен скрит от изследванията вот и значителен брой избиратели в чужбина– нещо, което не е отразено в настоящето изследване).

На практика битката за от второ до пето място предстои и зависи от мобилизацията на тези партии.

„Демократична България“ и „Български Възход“  са стабилно над 4 %-ната бариера за влизане в Народното събрание. Въпреки, че при „Има такъв народ“ продължава отливът на избиратели, засега те запазват възможностите си за представителство в парламента. Партията на Мая Манолова засега е близо, но под чертата за влизане в парламента, като запазва известни шансове за новия парламент.

Независимо от възможните „изненади“ и размествания в подреждането на партиите, данните засега показват, че ще е много трудно съставянето на парламентарно мнозинство.

Данните и от това изследване дават основание да се очаква много ниска изборна активност на предстоящите избори. От гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко от 80 % заявяват, че твърдо ще гласуват отново. Същевременно не се наблюдава активизация сред тези, които преди не гласуваха. Може да се очаква, че пред урните на тези избори ще застанат около 2,2  - 2.3 милиона избиратели (около 35 % от избирателите по списък).

Прагът за преминаване на 4%- ната бариера ще падне значително  - до около 88 - 90 хил. избиратели.

Ниската изборна активност в страната ще повиши силно тежестта на гласовете от чужбина. Същевременно тя е предпоставка за значителни „изненади“ – доколкото малки разлики в реалния брой избиратели ще доведат до значителна разлика в процентно изражение, смятат от „Медиана”. Като цяло, ниската избирателна активност ще даде на всички партии по-голяма „тежест“ в процентно отношение (при относително нисък брой реални избиратели).

Резултатите от изследването показват, че резултатите от изборите ще се определят не толкова от предизборната политическа битка между партиите, а от икономическите сътресения в обществото. Наблюдаваме изключително засилена тревожност по отношение на личното материално благосъстояние, перспективите пред страната и страхове за предстоящата зима и непосредственото бъдеще (12 % от запитаните се опасяват не от обедняване, а от възможността да изпаднат в крайна мизерия).

Заедно с това нарастват и опасенията от война в непосредствено бъдеще. Само за три седмици броят на хората смятащи, че има голяма опасност от война в близко бъдеще се е увеличил с  9 %.