„Имахме хубава първа среща с външния министър на Македония (Тимчо Муцунски). България има ясно изразена позиция, която от 2022 г. вече не е двустранен въпрос, а въпрос на дискусия между Европейския съюз и държава кандидат. Този прозорец за разширяване може да се отвори следващите години и ако те не използват тази възможност, всъщност може наистина да загубят.“

Това заяви българският външен министър Велислава Петрова-Чамова в Брюксел, където участва в среща на външните министри на държавите членки на Европейския съюз. Сутринта се проведе и неформална работна закуска с държавите от Западните Балкани.

„И днес беше препотвърдена тази позиция. Радвам се, че по нея имаме много широк политически консенсус в България. Това казах и на нашите северномакедонски партньори. От тяхна страна очакваме действия, които да покажат, че те имат цялата политическа готовност да вървят напред по своя европейски път“, допълни тя.

„България остава изключително подкрепящ фактор. За нас също е добре да видим активност и по-силна дейност от тяхна страна по линия на постигнатите договорености. Те имат уникалната възможност. Виждаме, че държави като Черна гора и Албания имат сериозен напредък. Този прозорец за разширяване може да се отвори следващите години и ако те не използват тази възможност, всъщност може наистина да загубят. Да се придържат към постигнатото споразумение от 2022 г. и да направят необходимите политически крачки. Да отворят собствения си европейски път“, каза още Петрова-Чамова.

По-късно Тимчо Муцунски заяви, че „е необходимо да се отдалечим от билатерализирането на критериите за присъединяване“.

Министърът на външните работи на Северна Македония Тимчо Муцунски публикува разяснение относно твърденията на българския си колега Весислава Петрова Чамова за предполагаема двустранна среща. Муцунски отрича да е имало официална среща, посочвайки, че това е била кратка размяна на думи в кулоарите на събитие.

„Относно изявлението на новата ми българска колежка Весислава Петрова-Чамова, бих искал да уточня, че днес не сме имали официална двустранна среща. Имахме кратка размяна на думи в кулоарите на събитие, в присъствието на няколко колеги. Ако едноминутен разговор се нарича „среща“, то днес наистина имахме много „срещи“.

Същевременно бих искал да ви напомня, че използването на термина „северномакедонец“ за обозначаване на македонския народ е неправилно и неуместно. Македонците са си македонци. Това не е въпрос на политика, а на елементарно уважение към идентичността и достойнството на един народ.

„В дипломацията прецизността не е формалност. Тя е отражение на уважението.

И както казах на Весислава, надявам се, че наистина ще проведем среща скоро – в приятелска и позитивна атмосфера, насочена към изграждане на добросъседски отношения и нашето общо европейско бъдеще“, се казва в публикацията на Муцунски.

През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което беше одобрено от всички държави членки на Европейския съюз. Съгласно преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция.

Страната трябва също да изпълнява Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи, предвижда следващата междуправителствена конференция между Скопие и ЕС да се проведе след включването на българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два текста от конституцията на Северна Македония.

В същия протокол правителството на Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нито една разпоредба в конституцията не може да бъде тълкувана като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Според текста тази клауза означава, че Скопие няма да настоява за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът включва също мерки за противодействие на езика на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югославските служби.