Това е днешният идеал, тези момчета са най-харесваните от момичетата, за съжаление това и следващото поколение са загубени 

- Г-н Рангелов, скандалът с момичето, рязано 400 пъти с макетно ножче, потресе цялото общество. Какво трябва да се направи, за да не е така формализиран процесът? И да се ускори, когато става дума за подобни дела?

- В Наказателно-процесуалния кодекс няма пречки затова. Напротив, има стимули производството да върви по-бързо - основният срок е 2 месеца, тоест няма проблем да приключи бързо, ако се работи интензивно, грижливо, ако всеки ден се напомня на всички какво трябва да се свърши, ако се дават задачи. През лятото дори да се назначи експертиза, някое от вещите лица, които са свободни, може да каже, че е в отпуск и ще работи след 15 септември. Въпреки това законът позволява да се насрочат определени срокове - заседанията също могат да се провеждат по-често, отделно има специални условия, по които се работи, когато има задържан. Те са с приоритет във всяко отношение. Тоест проблемът не е в закона, а в хората.

- Излиза, че кодексът е перфектен?

- Няма да кажа за нито един закон, че е перфектен, но е достатъчно добър и позволява при добра организация досъдебните и съдебни производства да приключват бързо и навреме.

- Как си обяснявате това немарливо отношение към подобен скандален случай?

- Всичко си има обяснение. Моето е плод на десетилетната ми практика. Лято е. Идва едно производство, правят първоначалните действия отгоре-отгоре, след това наблюдаващият прокурор излиза в отпуск, оставя указания, през това време разследващият полицай работи, но не си дава много зор, може да му предстои отпуск, а може би не. Когато се разчу за всичко това по една медия, веднага назначиха нов наблюдаващ прокурор, това е истината. Немарливост! Случаят е подценен, не знам как са изглеждали нещата, но всеки магистрат, който има информация за инцидент с такава острота, нямаше да го остави да се проточи по този начин.

- Много нелепо звучи спорът за лека и средна телесна повреда, когато става дума за обезобразяване, за трайни физически и психически увреждания на едно момиче. Хората се питат, ако това е лека, какво всъщност е тежка?

- Това са медицински понятия, отнесени към закона, и се оценяват от вещите лица. Те казват, че тези наранявания са причинили разстройство, неопасно за живота. Леката, средната и тежката повреда се определят по един и същи начин - както у нас, така и в ЕС. Когато вещото лице е преценило, че това е лека, особено в бързината, за която вече стана дума, съдът няма големи възможности и основа, на която да стъпи, за да се произнесе, че това е средна телесна повреда. Понякога и аз, въпреки опита ми, се изненадвам, че някакъв много тежък побой е обявен за лека, но такъв е законът. И е такъв от много години, а обществото, което е правно неграмотно, се превърна в съдия на съда и прокуратурата. Справедливостта е заложена в закона, който по принцип никога не е 100% справедлив. Той е такъв, какъвто е написан. От друга страна, винаги може да се прецени жестокостта и степента на опасност за обществото. Това винаги се оценява.

- Но при положение, че при този човек има рецидив?

- Няма, за рецидив говорим, когато два пъти е осъждан, а той не е. Работещите по случая са се “заплели”, това е.

- Как си обяснявате факта, че се събраха толкова много подобни случаи със садисти?

- Няма как да намалеят, защото все по-примитивни хора населяват тази територия. Мечтата на съвременния български младеж е да вдига 140 кг от лежанка, да е татуиран и да се зоби с анаболи. Заради всичко това той е уважаван, харесван, търсен е от момичетата. Така че - щом стандартите са такива, такъв ще е и резултатът.

- От гледна точка на огромния Ви опит как смятате, къде сбъркахме като общество, за да “катастрофираме” по този начин?

- Пътят бе дълъг, но направихме много енергични усилия да стигнем дотук. Липсата на респект към държавните институции, за който има основание, защото те не си вършат работата. Слабо образование, лош пример на успели некадърници, това е цяла система от обстоятелства, която доведе до сегашната деградация. А корените на всичко това са още по-дълбоки - несигурност в утрешния ден, днес е едно, утре е друго.

- Напоследък има толкова много популярни влогъри, които пълнят главите на младежите с абсурдни тези, докато се наливат с алкохол.

- Така е, много лоши примери на успели хора на фона на ниското ниво на образованието и цялата тази наведеност.

- Като общество кога ще се “изправим”?

- Опасявам се, че ще минат десетилетия, това и следващото поколение са обречени.

Петя Минкова /24 часа