Едва ли САЩ ще излязат от НАТО. Най-малкото, подобно решение трябва да мине през американския Конгрес, а там няма такива нагласи - нито в Сената, нито в Камарата на представителите. Това заяви директорът на Института за икономика и международни отношения и бивш заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков в ефира на Радио ФОКУС в предаването "България, Европа и светът на фокус".

Коментарът му идва на фона на многократните заплахи от президента на САЩ Доналд Тръмп за излизане от Североатлантическия договор.

"Но това е едната страна на нещата - това, което е реалистично и го чухме в речта на американския държавен секретар Марко Рубио: САЩ възнамеряват да намалят ангажиментите си към НАТО. Тоест, определено може да се очаква известна, и то сериозна, дезангажираност от страна на САЩ към Алианса, която ще има своите политически и военни измерения по отношение на начина на вземане на решения, оценката на риска, комуникацията между държавите, командването на въоръжените сили и т.н. - във всички сфери на НАТО", посочи той.

Кючуков разясни как тази дезангажираност на САЩ към НАТО ще се отрази на Европа.

"В много голяма степен Съединените щати винаги са разглеждали Алианса като своеобразна екстензия на своята външна политика и външнополитически цели, основно на европейския континент. Вече имаме разминаване не само в интересите от двете страни на Атлантика, но се наблюдава и концептуализиране на различни подходи към Алианса от страна на Европа и от страна на САЩ. Съединените щати очевидно съсредоточават своето основно внимание и ресурси - както икономически, така и политически, включително и в сферата на сигурността - към борбата за глобално лидерство с Китай, оставяйки сдържането на Русия на Европа", каза той.

Бившият заместник-министър обясни, че тези действия на САЩ създават нови подходи към укрепването на сигурността в Европа.

"Големият проблем е, че чисто концептуално, като че ли в нашата политика за сигурност сега има много повече оръжие, отколкото мир. В момента Европа е съсредоточена върху това да преформатира своя подход към сигурността през призмата на въоръжаването, през призмата на компенсацията на евентуалното американско дезангажиране", коментира още Кючуков.

Според него в ЕС има три видими кризи – на посоката, на растежа и на съдържанието.

"Криза на посоката се формира през призмата на идеята за Европейски съюз на различни скорости, но това не е реалният проблем. Скоростите могат да бъдат както две, така и 27 - всяка страна да се движи със собствено темпо, стига посоката да е една, а проблемът е, че тя не е. Тук основните възможни посоки са две: федерализация на Европейския съюз, т.е. задълбочаване на европейската интеграция, или Европейски съюз на нациите, т.е. крачка назад към повече пълномощия на отделните държави", каза той.

Според Кючуков втората криза в ЕС се дължи на прекомерния растеж на съюза.

"Европейският съюз се превърна в действително много мащабна организация с 27 държави членки. Водят се преговори за разширяването му с още шест страни от Западните Балкани, както и с Турция, Украйна и Молдова. За да се избегнат проблемите, които прекомерното разширяване би могло да създаде, се лансират различни идеи", каза бившият зам.-министър и даде за пример казуса с Украйна - първо да стане член на ЕС, а след това поетапно да изпълнява критериите за присъединяване към съюза.