„Освен връщането на опция за хартиени бюлетини, партиите /ГЕРБ, БСП и ДПС/ имат в чувала с изненади още неприятни неща за всички, които се грижат за демокрацията у нас – премахване на обществения съвет към ЦИК, увеличаване на необходимия брой гласове, за да има секции в чужбина, тоест потискане на вота”, каза пред Дарик радио депутатът от „Продължаваме промяната” Даниел Лорер.

„Във въпросната безумна нощ на Правна комисия е имало предложения за национализация на „Майкрософт” – идея от ГЕРБ -държавата да е собственик на операционната система на машините, тоест говорим вече за техническа обремененост. Имаше и опити да не се признава новото преброяване като база за изчисляване на мандатите. В тази нощ се опита да се направи истински погром срещу Изборния кодекс”, категоричен е Даниел Лорер.

По думите му БСП, които бяха вносител на цялата тази процедура, ГЕРБ и ДПС заслужено поемат гнева на хората от това, което са опитали да произведат в тази нощ.

Във връзка с информацията, че Кирил Петков лично е предложил на Йордан Цонев да подпомогне избора на председател на парламента в името на това ДПС да оттегли подкрепата си за законопроекта за промените в Изборния Кодекс, Лорер уточни, че Петков не е имал никакви персонални сделки с Цонев или „с който и да било друг за някакви услуги и подкрепи”.

Лорер определи като постижение на кабинета „Петков”, че е намерил общ език с БСП и „Демократична България” - това било сериозна крачка за българската демокрация.

„За никой от нас не стана ясно какъв дявол се е вселил в БСП, за да ги принуди да върнат на масата нещо толкова ретроградно като пълното завръщане към хартиената бюлетина, и то с такава спешност. Защо това трябваше да се случи за една нощ? Това трябваше да се обсъди продължително в парламента, за да стане ясно има ли повод за тревога”, коментира още той и напомни: „Всички знаем схемите за фалшификации, които са ясни от години - на последните местни избори имаше половин милион фалшиви невалидни бюлетини”.

Според него президентът Радев иска българският парламент да работи максимално дълго дори и да няма редовно правителство с надеждата, че ще може да свърши повече работа и да гласува някои от необходимите промени около Плана за възстановяване и устойчивост.

„Сега идва въпросът, ако президентът ще продължи да разтегля този процес във времето, не е ли време все пак служебният кабинет поне да входира един бюджет, за да може страната да посрещне 2023 г. с едни наистина добре разчетени разходи?”, попита Лорер.