Според 62,3% или почти две трети от пълнолетните граждани в страната в България има лобистка дейност. Тя е насочена най-вече към депутати и служители на Народното събрание по мнение на 74,1% от българите. Необходимост лобизмът да бъде уреден на законодателно равнище виждат 75,7% от гражданите.

Това сочат данни от национално представително проучване за нагласите на българските граждани по темата за лобизма и нормативната регулация на лобистката дейност, проведено от социологическа агенция "Глобал Метрикс" по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) в периода 5-15 декември 2023 г. сред 1009 души.

По данни на проучването сред по-засегнатите от лобистко влияние институции са също органите на централната изпълнителна власт: министър-председател, министри, зам.-министри и други служители на Министерския съвет - според 62% от анкетираните, органите на местната власт - кметове, общински съвети и общински съветници (50,1%) и органите на изпълнителната власт на местно ниво - териториални подразделения на държавни агенции и др. - по мнение на 46,1% от гражданите.

Възлагането и изпълнението на обществени поръчки е разпознато като засегната сфера от лобизъм от 63,8% от участвалите в проучването, а строителството - от 54,5%. Политиците (73,1%) и представителите на държавните институции (52,6%) са посочени най-често като лицата, извършващи лобистка дейност.

Според 59,4% от българските граждани въвеждането на нормативна рамка ще доведе до намаляване на корупцията. 55,6% са на мнение, че трябва да бъдат явни хората, опитващи се да влияят на вземането на решения, а за ограничаване на търговията с влияние са 55,6% от анкетираните.

Паралелно с проучването сред широката общественост са проведени и 20 дълбочинни интервюта с експерти, журналисти, юристи, представители на бизнеса, на гражданския сектор и на академичната общност. Техните нагласи също в по-голяма степен са в подкрепа на изготвянето и въвеждането на нормативна уредба на лобистката дейност. Скептични са обаче по въпроса как тези отношения ще бъдат регулирани и до каква степен ще бъде осигурено качество на законодателния процес и гладко и ефективно приложение на новата нормативна уредба. Приемат регулацията на лобизма като част от по-общия процес по утвърждаване и гарантиране на върховенството на правото в страната.

Експертите изтъкват обаче и редица ключови фактори и предизвикателства, съпътстващи процеса по създаването на законовата уредба. Според тях от съществено значение ще бъде качеството на бъдещите законови текстове. В тази връзка виждат и нужда от ясното дефиниране на понятията, с които бъдещата нормативна уредба ще си служи - лобистки дейности, заинтересовани страни и техните роли и функции - обект, посредник, субект, предмет на лобистката дейност. Опасенията са, че липсата на прецизност в изготвянето на текстовете би могла да доведе до съмнения в автентичността на предложената регулация и до легитимиране на неправомерни действия, налични и към настоящия момент. Отчита се възможността от създаване на свръхочаквания за ролята на законовото уреждане на лобизма в борбата с корупцията.

Създаването и поддържането на публичен регистър на лицата, извършващи лобистка дейност, се подкрепя от над две трети от българските граждани, като близо половината от тях смятат, че институцията, която би следвало да го поддържа, е Комисията за противодействие на корупцията.

Потенциалната нормативна регулация на лобистката дейност не би затруднила достъпа до институциите според малко под 60% от българските граждани. Притеснения в тази посока са изразени по-ясно сред хората с по-голяма гражданска активност - участвалите в срещи с народни представители и политици и участниците в обществени консултации - дискусии, срещи, допитвания или публични заседания на представители на институции.