Банката ще финансира проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. 45 млрд. евро вече е подкрепата по програмата за намаляване зависимостта на Европа от изкопаеми горива, казва вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка

Консултираме безвъзмездно общини и сдружения в частния сектор по проекти за енергийна ефективност на сградите и за иновативен транспорт

Ще отделим 8 млрд. евро до 2027 г. за сектор сигурност, по проекти, включващи технологии с двойна употреба в областта на киберсигурността, военната мобилност, критичната инфраструктура

В края на мандата си съм изпълнена с благодарност за значимите взаимоотношения и спомени с изключителните професионалисти, които работят в Банката и в ЕИФ, сред които и около 120 българи. Връщам се в България, където е моят дом

- Да продължим последния ни разговор, г-жо Павлова. Казахте, че пари има, но срещу план и реформи. Усеща ли се отвън, че имаме редовен кабинет?

- Наистина, средства за модернизирането на българската икономика има по редица програми на Европейския съюз, и разбира се по Плана за възстановяне и устойчивост. Със сигурност това, че вече има редовно правителство е положително развитие след политическата криза. Предстои обаче още много работа, за да се навакса закъснението от последните години и да започнат необходимите реформи, които самата държава се е ангажирала да проведе, така че да получи милиарди евро за развитието на икономиката, а да не губи средства с още забавяния. Виждаме усилия в тази насока, парламентът работи, така че наистина всичко е в ръцете на управляващите и идните месеци ще са важен индикатор дали нещата ще се случват. Залогът е голям и аз се надявам, че политиците ще проявят държавническо мислене, за да може България да се справи успешно и да върви напред, с достатъчно средства и в правна среда, която гарантира доброто им управление.

- Май имате съмнение, че може пак да пропуснем финансиране. Какви възможности се очертават от новите ви планове?

- ЕИБ е банката на ЕС и ние подпомагаме осъществяването на неговите цели. Подкрепата за регионите с по-нисък брутен вътрешен продукт е една от тях. Друга ключова цел, разбира се, е Зеленият преход, където са необходими инвестиции в милиарди евро, за да може Европа да стане първият въглеродно неутрален континент до 2050 г. – ангажимент, който и България е поела. Заедно с ЕС, ние финансираме проекти по програмата InvestEU – която е своеобразно продължение на плана Юнкер, и която дава големи възможности за модернизация и развитие на българския бизнес. Там целта е да се мобилизират над 372 млрд. евро до 2027 г. Работим и с почти всички големи търговски банки , чрез които предоставяме значителен ресурс в подкрепа на малките и средни предприятия. В допълнение, одобреният План за възстановяване и устойчивост за България съдържа около 330 млн. евро средства, които българското правителство предостави за управление от ЕИФ за внедряване на гаранционни продукти и капиталови инструменти в рамките на компонента за интелигентна индустрия на плана за възстановяване и устойчивост. В тази връзка стартира нов фонд от фондове за подпомагане на местния бизнес с достъп до дялово финансиране, използвайки ресурси от Плана за възстановяване и устойчивост. Този мандат ще предоставя дялово финансиране за растеж, иновации и инвестиции в климатична неутралност и дигитална трансформация за българските предприятия, които бяха най-засегнати от дълготрайното негативно икономическо въздействие на кризата с COVID-19. Готови сме да финансираме и да подкрепим устойчивите проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. Наистина се надявам страната пълноценно да се възползва от възможностите за дългосрочно финансиране при много изгодни условия, които ние предлагаме.

- У нас обаче има протести и вот на недоверие към кабинета точно заради въглищните райони….

- Надявам България да не изпусне милиарди финансиране по Механизма за справедлив преход и да намери верните решения за развитието на въглищните райони. Готови сме да помагаме и с консултантска помощ и със съфинансиране. Същото важи и за програмата RePowerEU, чиято цел е да заложи на възобновяемите енергийни източници и да намали зависимостта на Европа от изкопаеми горива – през юли ние увеличихме подкрепата си за тази програма до безпрецедентни нива – 45 млрд. евро до 2027 г. Но по всички тези програми, ние трябва да получим конкретни проекти, които да оценим и да подкрепим, и които следва да са част от по-мащабен и интегриран план. Много се говори и за създаването на Декарбонизационен фонд в страната – наши експерти работиха по този въпрос и дадоха своята оценка за неговото структуриране. Надявам се практическата работа по него наистина да набере скорост – защото България е оценила нуждите на страната от инвестиции в подобряване на енергийната ефективност в индустрията и транспорта на 7 млрд. евро, а на домакинствата на 5,5 млрд. евро до 2025 г. ЕИБ е готова да помогне с попълването на финансирането на този фонд, ако България поиска това.

- Само по тези направления ли можем да очакваме помощ?

- Не. Държавните институции, както и общинските власти имат възможност да се възползват от много програми на банката за техническа помощ. Наскоро в София бе представена програмата ELENA, при която общините и сдруженията в частния сектор могат да получат сериозна безвъзмездна консултантска помощ за проекти за енергийна ефективност на сградния фонд и за иновативен транспорт. Въпреки че програмата съществува от няколко години, България още не се е възползвала от нея – надявам се скоро това да се промени. Частният сектор също може да се възползва от нашите услуги, като следва да отбележа, че подкрепяме голямо разнообразие от сектори, вкл. транспортна и екологична инфраструктура, енергетика, градско развитие, иновации, селскостопанство, здравеопазване, индустриално производство, и много други, както чрез директно финансиране, така и чрез нашите посредници, за публични и частни проекти.

Публично-частното партньорство, когато е структурирано правилно, допринася значително за качеството на услугите за гражданите. То съчетава възможностите и задълженията на държавата с инициативата и предприемчивостта на бизнеса. И с риск да повтарям азбучни истини, то може да се осъществява само при наличието на честен и отворен диалог между институциите и бизнеса. Ние като банка, приветстваме такива проекти, които най-често са свързани с държавна инфраструктура, която се оперира и управлява от частния бизнес, за да предоставя услуги на гражданите и сме готови да ги финансираме. През 2021 г. ние отпуснахме 40 млн. евро заем за модернизацията на софийското летище, след като то беше отдадено на концесия. Истината е, че от 1990 г. до днес това е единственият публично-частен проект в България, който е получил финансиране от нас. Знаете, че процедурата по концесията на летището отне години – ето това е нещо, по което може да се работи – да има ясни и прозрачни правила, за да се намали рискът от обжалвания и съответно забавяне на процеса. Необходим е естествено и ясен и обоснован инвестиционен план от частния партньор, така че да може той да получи финансова подкрепа от нас.

- По-рисков ли стана светът, по-труден ли е за прогнозиране? Питам ви, защото повечето проекти на банката са дългосрочни.

- Без никакво съмнение наблюдаваме големи геополитически сътресения. Светът днес е много по-несигурен. ЕС е сила за мир и стабилност и банката дава своя принос, за да подкрепя неговите цели, както в сферата на външната политика и сигурността, така и в областта на глобалните предизвикателства. Ние инвестираме повече от всякога в чиста енергия, както и за осигуряване на стратегическа автономност на ЕС чрез добива на суровини и местно производство. На път сме да постигнем целта си да мобилизираме 1 млрд. евро инвестиции до 2030 г. за действия свързани с климатичните промени и енергийната трансформация и независимост.

Изключителните времена изискват изключителни мерки и ЕИБ влага пълния набор от инструменти по възможно най-гъвкав начин, така че да подкрепи гражданите на Европа, бизнесът и нашите партньори по света. Нека тук напомня какво е постигнала банката за своите 65 години – с 22 млрд. евро вноски от страните-членки днес ние имаме в баланса си близо 555 млрд. евро. С внесен капитал от 22 млрд. евро (и записан капитал от 249 млрд. евро), банката е финансирала инвестиции за над 1.5 трилиона евро и е мобилизирала инвестиции за близо 5 трилиона в подкрепа на целите на ЕС.

- Акцентът към климата не е случаен, нали? Той се променя малко по-рязко от досегашните прогнози, ще успеем ли да наваксаме изоставането?

Аз не съм метеоролог, нито учен, изследващ климата, но данните сочат, че температурата на планетата се повишава, както прогнозираха моделите, разработени още преди десетилетия, индикирайки климатична катастрофа, ако не предприемем действия още днес. Учените ни предупреждаваха, още през 80-те години, че антропогенните парникови емисии ще дестабилизират климата, заплашвайки нашата инфраструктура, земеделската ни продукция, самата основа на нашите икономики и цялата ни цивилизация. Отговорът на тези предупреждения не бе съизмерим с мащаба на заплахата, пред която сме изправени. И в резултат емисиите продължават да се покачват, зачестяват примерите на екстремни климатични събития, които предизвикват огромни човешки и материални щети. Както знаем от десетилетия какво предизвиква проблемите, така знаем и какво е решението: прекратяване използването на изкопаеми горива, декарбонизация, инвестиции в енергийна ефективност, потребление по устойчив начин, кръгова икономика и защита на биоразнообразието. Няма вълшебно лекарство или някаква мистична панацея. Ние знаем, какво трябва да се направи и сега трябва да действаме решително, да проявим политическа воля и най-важното – да се постараем да направим прехода към един по-устойчив икономически модел справедлив, където тежестта от реформите е поета солидарно и никой не е изоставен. Това е което ЕИБ, като климатична банка на ЕС, прави със своите инвестиции. През миналата година 58% от общото ни финансиране е за зелени проекти. И тези проценти ще се увеличават, защото ако необходимите действия се забавят, ситуацията ще се става все по-лоша, а цената на прехода – все по-висока.

- Появиха се информации, че ЕИБ може да финансира и отбранителната промишленост, така ли е? Само Украйна ли е причина за това?

- Разбира се, че нахлуването на Русия в Украйна фундаментално промени геополитическите реалности, както и живота на всички ни. ЕИБ е твърдо решена да подкрепя инвестициите в технологии, от които Европа се нуждае в сферата на сигурността и отбраната. През юни банката обяви, че ще отдели 8 млрд. евро до 2027 г. за сектор сигурност – това е най-високото ниво от създаването на ЕИБ. Средствата са предвидени за проекти, включващи технологии с двойна употреба в областта на киберсигурността, военната мобилност, критичната инфраструктура. Но става дума за технологии с двойна употреба – такива, които могат да служат както за граждански, така и за военни цели. Ако питате за инвестиции в основната отбранителна индустрия – т.е. оръжия и амуниции – те в момента са изключени от обсега на дейността на банката. Евентуална промяна в тази политика е в ръцете на акционерите: страните-членки на ЕС. При една такава дискусия обаче трябва да се отчете, че възможността на ЕИБ да финансира ключови проекти – от кохезията през здравеопазването и образованието до зеления преход - зависи от запазването на високия й кредитен рейтинг, гарантиращ благоприятен достъп до международните финансови пазари. Нашите ресурси не са безкрайни и банката трябва да ги влага там, където има силна експертиза и където може да произведе добавена стойност.

- Мандатът ви е към края си, какво „видяхте“ - как гледат на нас „големите“? Парите предпочитат ли по-малките държави, или ги заобикалят?

- България, заедно с станалите страни-членки на ЕС е акционер в ЕИБ. Като вицепремиер на банката, освен за финансовите операции в България, Западните Балкани и Турция, страните-членки на ЕС от Източна Европа, аз отговарям и за кохезионната политика, така че твърдо мога да кажа, че на сближаването на икономическото развитие на отделните региони в ЕС се гледа много сериозно и банката отделя значителни средства за да подпомага икономическо развитие на всички региони. Парите обичат добре структурираните проекти и добрата регулаторна среда преди всичко. Важно е държавата, както и бизнесът, да имат визия за развитието си и да работят методично по нея, като вземат най-добрите практики и си дадат сметка, че светът днес не е светът от вчера, а този на бъдещето ще принадлежи на тези, които внедряват иновативни идеи и технологии и залагат на устойчивото развитие. За последните 4 години успяхме значително да увеличим инвестициите в България, както за съфинансиране на публични и общински проекти, така и в подкрепа на малкия и среден бизнес, стартиращи компании и иноватори. България върви в правилна посока, само за 2022 г. банката отпусна близо половин милиард евро в различни финансови инструменти в страната, така че да подкрепи както големи проекти на държавни и частни предприятия, така и да осигури по-евтин ресурс за малкия бизнес. Дали може тези средства да са повече – отговорът е много прост – да, средства има, условията по нашите кредити са много изгодни. Това, което е необходимо са наистина реалистични и добри проекти.

- Какво ви донесе лично на вас присъствието в банкерския елит?

За тези четири години на поста вицепрезидент наистина имах десетки, сигурно стотици срещи, разговори и дебати за начина, по който банката може и трябва да финансира стратегическите цели, в унисон с ЕС. Бих казала, че ние сме доста ясни и открити във нашата работа, както и много ясно сме заявили целите които следваме и стандартите, които спазваме. Но също така не мисля, че трябва да се казва “хоп” преди да си скочи. Така че наистина е необходимо време, в което да си тих, да работиш усърдно по целите си и когато има резултати – да ги обявиш. Като вицепрезидент основните ми отговорности бяха свързани с инвестициите и инициативите в областта на сближаването, транспорта, консултантските услуги и ръководенето на стратегическата дигитална трансформация на Групата на ЕИБ. Всичко това бе огромно предизвикателство и отговорност, но постигнатото заедно с колегите е източник на огромна гордост и радост. Научих се и израснах неимоверно през тези години. Изпълнена съм с благодарност за значимите взаимоотношения и спомени, които споделих с изключителните професионалисти, които работят в Банката и ЕИФ, сред които и около 120 българи.

- След края на мандата, накъде? Връщате ли се в България или продължавате кариерата си другаде?

- Пред последните години ежедневието ми беше доста интензивно и изпълнено с доста пътувания. Сега се връщам в България, където е моят дом. Не ми се иска да взимам прибързани решения и затова ще си отделя време за размисъл преди да избера накъде точно ще продължа, и разбира се, ще отделя време за семейството ми.

СV

Лиляна Павлова е вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка от 1 ноември 2019 г. От май 2017 г. до декември 2018 г. е министър за Българското председателство на Съвета на ЕС. Била е министър на регионалното развитие и благоустройството два мандата - 2014 - 2017 и 2011 – 2013. Депутат в 42, 43, 44-то Народно събрание. Доктор по икономика, има магистърска степен по публична администрация и европейска интеграция и бакалавърска степен по Международни икономически отношения.