От Сдружението на личните лекари не одобряват предлаганата концепция за прекъсване връзката между един личен лекар и пациент. Според становището им това води до разрушаване на дългосрочните отношения лекар-пациент като ги превръща в моментни и лишени от ангажираност.

Становището е прието на заседание на Управителния съвет на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ). Там са обсъдени идеите за промяна в Първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), споделени в публичното пространство от доц. Тонев.

Те изтъкват:

• Ежегодно, ОПЛ извършваме над 30 милиона прегледа. Едната част, некоректно наричани през годините дейности, които са прогнозируеми като брой и с фиксирана цена (профилактични, диспансерни, поставяне на ваксини). Другата част (около 20 000 000) са всички останали по какъвто и да е проблем, включен в пакета от дейности на ОПЛ, чиито брой няма как да бъде определен предварително.
• Тези 20 000 000 прегледа се покриват от 42% капитационно заплащане, което означава по 8,15 лв. на преглед ако бъдат утвърдени предложените стойности на капитационното заплащане за 2022г. и ако са същия брой. В случай, че са повече, средната разпределена сума за всеки преглед ще е по-малка.
• Следователно, чрез частта от бюджета за капитационно заплащане не се осигурява единична цена, а общ фиксиран бюджет за неопределен, непредвидим брой потребление на различни дейности, който може да варира в една и съща, както и в различните практики.

Мнението на личните лекари е, че капитационното заплащане не са дарени пари или "студен резерв", които държавата подарява на общопрактикуващите лекари.

При съществуващото капитационно заплащане няма определена предварително цена на първичния медицински преглед, но ако се направи, то би следвало да е в пъти по-голямо от сега заплащаното при увеличено потребление, категорични са общопрактикуващите лекари.

Първичната медицинска помощ, осигурявана от личните лекари, е основата на системата на здравеопазването, над която се надграждат останалите части (например, СИМП и БП) и всички взаимно се допълват, практиките им са в много и най-различни населени места в България, включително и в част от тези, където няма друг, редовен, регулиран и достъпен за хората вид медицинска помощ.

"Общата медицина е и резултат от продължителния контакт. Отношенията лекар/пациент продължават с години. Ние не просто се познаваме с нашите пациенти, а както казва народът "знаем се" и за добро и за зло", пишат личните лекари.

Те не отричат ползата от електронното досие, очакват електронният запис да подпомогне с информация, но не заменят това "знаем се". "Досието не говори, не се оплаква и едва ли 20 годишна история на болестта може да бъде прочетена за 1 минута. А дали въобще може да се прочете историята на изстраданото? Или е нужно да познаваш човека", питат реторично личните лекари.

Според доц. Тонев сред по-ясно определените предложения за промяна са отнемане частта от бюджета, наречена капитационно заплащане (не се нарича "капитационна такса"), което се предвижда да бъде 42% от бюджета на първичната медицинска помощ за 2022 г.

"При възникнал проблем пациентът да може да посещава всеки един ОПЛ, за да не чака пред кабинета на досега избрания от него лекар (практически отпада, така нар. "пациентска листа", без която не виждаме как ще се изчислява процента на изпълнение на профилактичните прегледи, за да се изпълни опита на здравните власти да въведат една неправилна система на промяна на стойността на един и същи вид преглед- друга предлагана промяна)", каза тя.

Няма яснота как ще се заплащат тези прегледи по неясно каква цена и с какъв и откъде осигурен бюджет, допълни медикът.

Според личните лекари предлаганата концепция няма да е ориентирана към пациента, компрометира холистичен (цялостен) подход; създава условия за лутане и несигурност на пациента.

Според личните лекари, за да спести малко чакане пред кабинета на лекаря и малко бюджет се премахва почти половината от осигуреното финансиране на първичната медицинска помощ.

"Как се гарантира сигурността на лекаря, респективно на пациентите? Декларираната свобода за посещаване на различни лекари безспорно би довела до активиране на т.нар. свръхпотребление, което ще доведе до свръхразходване на средства, от това - до налагане на ограничения (но категорично не от личните лекари - ОПЛ) на всеки един пациент в ползването на медицински услуги или определяне на равномерно разпределена здравна "дажба", например един преглед при ОПЛ, 1.5 консултации при колега от друга специалност и толкова за една година (няма натрупване на "лихва" при неизразходване)", пишат личните лекари.

Те се питат, ако в даден момент са необходими повече пари, какво ще стане. От началото на сегашната система през 2000 г. на всеки здравноосигурен е можел да си смени личния лекар 44 пъти. Медиците недоумяват дали поредните промени не са край на солидарния модел на здравната помощ.

Обявените идеи не дават решения на наистина сериозните проблеми като недостатъчността и напредналата средна възраст на лекарите; работата в трудно достъпни и отдалечени райони, прогресивно намаляващата атрактивност на работата в ПИМП; немалкия брой трайно здравнонеосигурени пациенти; непосилния административния товар и ориентиран към администриране, но не и към медицина контрол; специализацията, продължаващо медицинско обучение и други, които са взаимосвързани.

От сдружението на личните лекари отдавна предлагат решения. Според тях системата може да се подобри с осигуряване на кариерно развитие (например повече клинична свобода чрез разширяване на възможностите за диагностика и лечение, оптимизиране системата на специализация); превес на медицината над подчинението на запетайките; обмислено и добре планирано надграждане и развитие на дейностите по профилактика, диспансерно наблюдение, ваксинопрофилактика; възможности за гарантиран годишен отпуск и заместване при боледуване и др. Но за да се случи това, всички институции на държавата следва да преосмислят промяна в подхода към съсловието, който да бъде предимно подкрепящ с ясното съзнание, че осигуряването на сгради и най-модерна техника се обезсмисля, ако ги няма знаещите и мотивирани медицински специалисти, които да им дадат живот в полза на обществото.

"Готови сме да участваме в обсъждания по всички важни, свързани с дейността ни въпроси с всеки, независимо от властова позиция или партийна принадлежност", се казва в позицията на личните лекари, които очакват да бъде гарантирано устойчиво бъдеще на системата на здравеопазване и осигуряване в България.