По повод успеха на социалната политика на този кабинет главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов коментира пред БНР, че едва 2% от социалния бюджет отива при хора в екстремна бедност.

„Въпросът е как да мерим успеха на социалната политика. Успехът не е ли да имаме по-малко хора, които са заключени в капана на бедността? И то динамично – ако са били сега, да имаме механизъм след 5 или 10 години тези домакинства да излязат от този капан. Това, което виждам, е, че програми, които не са насочени, които дават по малко, но на много хора, всъщност никой няма как да измери успеха от тях“, уточни Богданов. По думите му дори да изключим темата за пенсиите, чиито мащаб замъглява всичко останало, разходите за социална политика са с около 1 милиард или 30% повече.

„Бюджетът на социалното министерство е увеличен с близо 500 милиона лева спрямо миналата година и спрямо 2020 г. Въпросът е дали всички програми и разходи водят до дългосрочно намаляване на бедността и социалното изключване“, отбелязва Богданов. За икономиста големият въпрос е този на развитието – как България да стане богата страна и да повторим опита на Ирландия, Естония, Словакия – страни, които, излизайки от тежкото си положение преди 20 години, за едно или две десетилетия „доста доближиха богатите страни в Европа“. Според Богданов това е въпрос, който трябва да се решава с комплекс от политики.

„Има удвояване на средствата за лична помощ. Около 60% от социалните плащания отиват, под една или друга форма, за хора с увреждания“, отчита Лъчезар Богданов. Друга подобна голяма промяна той отчита и при майчинството.

„Семействата и майките, които все пак са осигурени и могат да се върнат на работа, не са най-бедните. Хората в по-голяма нужда са тези майки, които нямат доход и няма къде да се върнат на работа. За тях има много по-малко парче от пицата. Там е концентрирана бедността, материалните лишения и големите рискове за тези семейства и тези деца. Въпросът е на баланс между отделните политики“, смята икономистът. Той пресмята, че повече от половината от социалните трансфери идват през осигурителната система, но отново това са обезщетения, програми, механизми, които дават заместващ доход на хора, които иначе работят.

„Това показва ефективност на осигурителната система, но не са насочени програми, които отиват наистина там, където има най-големите рискове и най-големи потребности“, смята Богданов./БНР