И след одобрението на сделката за придобиването на "Булсатком" от United Group, пазарният дял остава 40%. Това заяви пред NOVA главният изпълнителен директор на "Виваком" Николай Андреев. Той е категоричен, че не става дума за консолидация на пазара, каквито опасения се появиха сред конкурентите им.

"На българския пазар има 244 оператори на платена телевизия и 610 доставчици на интернет. Този пазар е изключително конкурентен и след тази сделка ще стане още по-конкурентен. В Европа обаче той е силно фрагментарен. Консолидрането на пазара е нещо, за което отдавна множество европейски оператори апелират. В САЩ има три оператора на телекомуникационни услуги, в Китай - също. В Европа бройката на големите оператори е над 60. В същото време пред нас стои предизвикателството да направим огромни инвестиции за следващите стъпки в развитието на 5G мрежите и високо оптичните мрежи. Това би било невъзможно, ако пазарът не се консолидира", обясни Андреев. 

"Не е тайна, че "Булсатком" изпитваше сериозни финансови затруднения и ако тази сделка не се бе случила, имаше риск да фалира", добави още Андреев. 

На фона на опасения за господстващо положение след сливането между първите два играча на пазара за платена телевизия, на 16 февруари Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви на сайта си, че е разрешила на "Виваком" да придобие "Булсатком". За решението стана ясно още на 1 февруари, но се очакваше то да бъде официализирано. От текста не стана ясно кой член на комисията как е гласувал, но неофициално в началото на месеца се твърдеше, че един се е въздържал, а останалите са се съгласили.

От цитираните данни се вижда, че КЗК приема размера на пазарния дял на участниците в сделката и на техните основни конкуренти - А1 и "Йетел", а не тези на Комисията за регулиране на съобщенията. Според официалните годишни данни на Комисията за регулиране на съобщенията за 2022 г. делът на абонатите на двете компании заедно ще бъде 61%, тоест след финализирането на сделката "Виваком" би взела две трети от пазара. В проучването си антимонополната комисия посочва, че според НСИ броят на абонатите на платена телевизия е различен - 2 496 517, което е със 422 931 абонати повече от посоченото в доклада на Комисията за регулиране на съобщения за 2021 г. (или разлика от 20.4%).

КЗК се позовава и на данни и анализи на Ernst&Young и Bmedia, според които също общият пазарен дял на двата оператора излиза малко над 40%, а не над 60%, както твърди КРС.

Николай Андреев е категоричен, че КЗК е разгледала всички гледни точки и подадени жалби, като дори стартирала задълбочено проучване, за да прецени цялата налична информация. И така установила, че "сделката е добра":

"Виждали сме много случаи, в които конкурентни през различни опитват да попречат на дадена сделка, но затова и независимите регулатори е важно да разгледат цялата обективно информацията. Пазарният дял след придобиването на "Булсатком" би бил около 40%. Относно разминаванията в цифрите, важно е да се вземат релевантните към настоящия момент. Пазарът на телевизия и видео съдържание не е такъв, какъвто е бил преди 15 години.

В процеса на разглеждане на тази сделка в КЗК бяха предоставени множество пазарни проучвания, правени както от телекомуникационния сектор, така и от медийния сектор. Комисията взе предвид и навлизането на платформите за видео съдържание и беше отчетен фактът, че у нас има оператори, които не отчитат коректно всичките си абонати".

Одобрението на регулатора бе предшествано от протест на служители на "Булсатком" срещу сделката. В началото на февруари те се събраха пред КЗК на шествие, организирано от синдикалната секция "Съобщения" към КТ "Подкрепа" в компанията. Протестиращите заявиха, че сделката ще има "пагубни последствия върху съдбите на хората в компанията, която е сред големите работодатели в България, върху потребителите и телекомуникационния пазар у нас". 

Решението на КЗК бе предшествано и от неодобрение от страна на "Продължаваме промяната", изразена от съпредседателя на партията Кирил Петков, който пък бе засечен през януари на среща с бизнесмена Спас Русев.

За срещата, състояла се по негово желание в лобито на петзвезден хотел близо до парламента, съпредседателят на ПП-ДБ обясни, че познава Русев от 10 г. и като предприемач се е срещал с него и преди. По думите му инвеститорът се върнал от Лондон и искал да научи какво се случва в България. Петков бе категоричен тогава, че Русев никога не е искал услуга и че не ставало дума за лобизъм.

Освен това Петков изрази притеснения от появилите се информации за предстоящото одобрение на сделката от КЗК, като посочи, че формацията му е инициирала преговори за незабавна смяна на ръководния състав на КЗК, който е с изтекъл мандат.

"Чели сме докладите на КРС за близо 60% пазарен дял. Ще разговаряме с колегите от ГЕРБ, за да вземем решение. КЗК е с изтекъл мандат и трябва да бъде сменен. Смяната на КЗК и на закона трябва да бъдат разгледани с огромен приоритет", закани се тогава Петков. 

Заради неговата позиция пък от "Юнайтед груп" и КЗК излязоха със свои позиции, че намират думите му за опит за натиск върху независим регулатор. А от "А1 България" и "Йетел" още тогава се заканиха да обжалват решението на КЗК пред съда.