В началотo на работната седмица управляващите обявиха няколко нови мерки за ограничаване на разходите, извън вече анонсираните преди няколко седмици. Сред тях са прекратяването на автоматичното увеличение на заплатите в държавния сектор и въвеждането на таван на възнагражденията, така че никой да не получава по-висока заплата от президента. Предвижда се и 10% намаление на разходите за персонал.

Сред обявените мерки е и решението COVID добавката към пенсиите вече да не се индексира, а за новоотпуснатите пенсии тя изцяло да отпадне. Управляващите предлагат и увеличаване на тавана на държавния дълг, за да може да бъде изтеглен нов дълг за разплащане на проекти по ПВУ. Беше анонсирано също намаляване на партийната субсидия от 4 на 3 евро на получен глас.

"България има един огромен проблем - демографията. Когато се наложи да се пести отнякъде, фокусът много често пада върху пенсионерите, макар и с уговорката, че COVID добавката беше социално плащане, което донякъде изкриви пенсионния модел", коментира пред NOVA икономистът Кузман Илиев. 

По думите му постоянното насочване към парите на пенсионерите и майките е отказ от по-задълбочено мислене.

И беше категоричен, че когато поставяме различните приоритети на "кантара- благосъстоянието на българските граждани и оцеляването на най-уязвимите социални групи заслужават повече внимание, повече въображение и повече политическа воля".

"Особено при положение, че администрацията остава нереформирана и има автоматизми, които се надявам да отпаднат. Именно този автоматизъм направи скока на разходите извънреден, отвори се дупка и предизвика вдигане на осигурителните прагове, което са данъци", посочи Илиев. 

Според икономиста Никола Янков трябва да разделим социалните помощи от пенсиите. "Едното няма нищо общо с другото. Пенсионният модел - и това беше заявено при обявяването на мярката за отпадането на COVID добавката, която трябваше да бъде временна и да изтече още преди пет години,  трябва ясно да се разграничи от социалните плащания", подчерта той. 

"Трябва веднъж завинаги да разделим социалните помощи от пенсионната система, защото в противен случай се получава уравниловка. Хората, които се осигуряват, и тези, които не се осигуряват, накрая получават едни и същи пари от държавата.

Те не могат да разберат какви са тези пари - пенсии ли са, добавки ли са, индексации ли са, подаръци ли са, коледни помощи ли са. Виждат, че получават една сума на месец и смятат, че това е пенсията им. Но не - това не е пенсията им". 

Според него трябва много ясно да се казва, че тези, които се осигуряват, ще получават по-високи пенсии, за да се стимулира процесът на осигуряване. "Не бива хората да се „скатават“, защото това е вредно най-вече за самите тях", категоричен е Янков. 

По отношение на намаляването на администрацията той изтъкна, че в България около 500 000 души получават заплати по един или друг начин от държавни и общински структури.

"Останалите около 2,5 милиона работещи българи издържат тези 500 000 души. Трябва да ни е ясно, че държавата не дава пари - тя ги взима. Когато говорим, че държавата трябва да има по-щедър социален модел, всъщност казваме, че трябва да се повишат данъците и осигуровките на работещите 2,5 милиона българи, за да издържат всички останали.

Това е разговорът, който трябва да се води. Ние, работещите хора, трябва да сме съгласни да плащаме повече социални осигуровки и данъци. Част от тях вече ще бъдат увеличени от август, а догодина най-вероятно ще има още едно увеличение", прогнозира икономистът. 

По отношение на процедурата по свръхдефицит, която се очаква да обяви ЕК, Кузман Илиев беше категоричен, че "ние практически вече сме в такава процедура".

"Не бива да има паника, защото около десет държави в ЕС също са в процедура по свръхдефицит. Не казвам, че това трябва да бъде норма, но когато Франция, Италия и други държави са в такава ситуация, тя започва да се възприема като нещо обичайно.

Проблемът е, че държава, която влиза в еврозоната и претендира да бъде модерна европейска икономика, търпи имиджов удар. Рисковата премия за България се увеличава и се губи част от свободата за провеждане на собствена икономическа политика", обясни икономистът. 

Според него, ако средствата от Брюксел бъдат забавени или отказани поради неизпълнени реформи, това ще постави бюджета под сериозен натиск. "Става дума не само за Плана за възстановяване и устойчивост, но и за средства от Фонда за справедлив преход, предназначени за региони като Старозагорския, където има въглищни централи. Затова правителството е притиснато.

То няма много опции - трябва да взема дълг, да пълни хазната и да предприема ограничителни мерки. Именно затова се увеличават и осигурителните прагове, което натоварва средната класа", подчерта Илиев.