Камарата на строителите в България (КСБ) излезе с официално позиция относно призивите да се прекрати подхода "инженеринг". Според тях ограничаването на тази световно призната практика ще бъде форма на обслужване на конкретен интерес на част от участниците в инвестиционния процес.

От КСБ посочват, че твърдението на Камарата на архитектите в България (КАБ), че възлагането на инженеринг на значими публични сгради не води до качествени резултати, не почива на реални доказателства. В становището си строителите уточняват, че качеството на строителството на "значимите" публични сгради зависи в най-голяма степен от качеството на продукта на проектантския труд и изпълнението на инвестиционния проект. Реализацията на даден обект "на инженеринг" по никакъв начин не препятства създаването на един добър инвестиционен проект, тъй като интересите на проектанта и строителя са насочени в една посока.

КСБ оборва и твърдението, че възлагането на инженеринг на значими публични сгради създава риск от възникване на корупционни практики. Според камарата на строителите това е неаргументиран извод. Инженерингът в никакъв случай не е значима предпоставка за корупционни практики при възлагане на обществени поръчки, нито пък "техника", използвана за изкуствено завишаване на цените на проектирането и строителството, подчертават те в становището си.

КСБ изразява несъгласие с твърдението, че инженерингът преобръща логиката на инвестиционния процес. Според строителите това твърдение е откъснато от реалностите в инвестиционния процес. За тях е манипулативно е да се твърди, че строителите имат интерес да бъде изработен "скромен проект" с цел постигане на максимална печалба.

Строителите не подкрепят идеята на КАБ да не се допуска инженеринг при строителството на училища. КСБ отбелязва, че едва ли прилагането на принципите на инженеринга е причина за липсата на съвременна естетика и функционалност в някои училищни сгради. В становището си посочват, че е смехотворно да се твърди, че възложителят, избрал инженеринга, или строителят, който е "подчинил естетиката на проектанта на желанието си за печалба", са виновни за "казармения" вид на някои училища.

От КСБ допълват, че твърдението на КАБ, че европейската практика препоръчва провеждането на архитектурни конкурси, тъй като те водят до най-добри дългосрочни резултати, не е подкрепена с реални примери и официални документи.

КСБ подчертава, че подхода "инженеринг" има своите предимства. Световно практикуваният метод "Проектиране и строителство" (инженеринг) е стратегия за осъществяване на инвестиционни намерения, която предоставя на възложителите едно лице за контакт и в двете фази на процеса - инвестиционното проектиране и строителството. По този начин един изпълнител носи отговорността и договорния риск за всеки аспект на процеса - от прединвестиционните проучвания, изчисления и предстроителната фаза до архитектура, координация и осъществяване на строителството и следстроителната фаза, отбелязват строителите.

В становището на КСБ се изтъква, че за разлика от други методи при строителството тук възложителите се договарят само с един Проектант-строител. При другите два основни метода, използвани днес - строителен мениджмънт и общо договаряне (известни като проектиране - офериране - строителство), възложителите се договарят с различни лица/организации за архитектурното проектиране и строителството. Тъй като инженерингът обединява всички етапи на даден проект, проектантите работят в координация с членовете на проектния екип.

Камарата на строителите подчертава, че инженеринга има няколко основни ползи. Това са по-бързото изпълнение, гладкия и безболезнен за възложителя инвестиционен процес, по-добрата комуникация и по-малкото проблеми, както и пестенето на разходи.

Според КСБ инженерингът е само една от предвидените форми на възлагане в ЗОП. Самият закон не задължава и не ограничава всеки един възложител според собствените си виждания, ресурси и времеви възможности да направи своя информиран избор на стратегия за възлагане на всяка една поръчка. Ограничаването на една световно призната практиката ще бъде форма на обслужване на конкретен интерес на част от участниците в инвестиционния процес. Именно подобно ограничение би повлияло на качеството, ефективността и ефикасността на изпълнение на голям брой обекти.