Решението беше оспорено от правителството на акад. Николай Денков, а делото беше на доклад на Десислава Атанасова

Решението на Народното събрание да забрани на министъра на енергетиката да разпредели 425 млн. лв. дивидент от Българския енергиен холдинг (БЕХ) е противоконституционно. Това постанови единодушно Конституционният съд (КС), съобщи Lex.bg.

Какви са мотивите му ще стане известно по-късно.

Решението беше оспорено от правителството на акад. Николай Денков, а делото за конституционосъобразността на забраната, приета по предложение на петима депутати от ГЕРБ, беше на доклад на Десислава Атанасова.

Обявеното днес за противоконституционно решение на парламента гласи: "Възлага на министъра на енергетиката, в качеството му на упражняващ правата на едноличен собственик на капитала на "Български енергиен холдинг" ЕАД ("БЕХ" ЕАД), респективно на "БЕХ" ЕАД, да не разпределя дивидент от печалбата на "БЕХ" ЕАД по годишния финансов отчет за финансовата 2023 г. в размер на 425 млн. лв., представляващ разликата между 1,225 млн. лв. (печалба по годишния финансов отчет за 2023 г., след данъчното облагане) и внесения дивидент от "БЕХ" ЕАД по т. 5б и т. 6а от Разпореждане № 2 на Министерския съвет от 2023 г., изменено и допълнено с Разпореждане № 3, 4, 5 и 7 на Министерския съвет от 2023 г.".

То беше предложено от народните представители от ГЕРБ Теменужка Петкова, Жечо Станков, Александър Ненков, Росица Кирова и Мария Белова. И беше прието на 29 март 2024 г. с гласовете на всички присъстващи депутати от ГЕРБ (60 души), ДПС (31), "Възраждане" (32) и ИТН (9). Против бяха само от ПП-ДБ, а от БСП се въздържаха.

Вносителите и подкрепилите забраната изтъкват, че през последните години в бюджета са били "изтеглени" над 5,4 млрд. лв. от печалбите на БЕХ, АЕЦ "Козлодуй" и НЕК. Според тях, ако сега държавата "прибере" 425 млн. лв. от БЕХ, това "ще има изключително негативно влияние върху финансовата сигурност на сектора и ще постави под риск неговото нормално функциониране, ще направи невъзможно извършването на инвестиции и модернизация в сектора, както и реализирането на нови инфраструктурни проекти".

Малко преди това парламентът взе друго решение, с което възложи на министъра на финансите Асен Василев да покрие оперативния дефицит от 1 млрд. лева във фонд "Сигурност на електроенергийната система" до 31 март 2024 г. (за това решение, което също беше оспорено в КС, виж тук). В опит то да бъде изпълнено, МС решава да вземе 425 млн. лв. от БЕХ, за да бъдат внесени във фонд "Сигурност на електроенергийната система", но както става ясно, парламентът му забрани да го прави.

В искането си до Конституционния съд от Министерския съвет заявиха, че това решение на НС противоречи на принципите на правовата държава, на разделение на властите, за неприкосновеност на частната собственост, на равнопоставеност на субектите на частна собственост в условията на пазарна икономика и на правомощието на правителството да ръководи изпълнението на държавния бюджет.

МС изтъкна, че изпълнението на решението би нарушило приетите от Народното събрание бюджетни показатели. И подчертава, че парламентът "може да упражни политически контрол и да гласува недоверие на Министерския съвет, но не и да препятства пълноценното упражняване от правителството на негови конституционни правомощия по управлението на държавата или на произтичащи от закон правомощия на друг орган на изпълнителната власт".

Кабинетът "Денков" посочи още, че според Закона за публичните предприятия Министерският съвет, а не парламентът, упражнява правата на държавата в публичните предприятия и одобрява общата дивидентна политика.