Ако присъствието на западните банки в Източна Европа и на Балканите бъде намалено, в тези страни ще започне дълбока икономическа криза. В най-трудна ситуация се намират Балтийските страни, Хърватия, Унгария и Румъния, коментира анализатор за „РБК Дейли“. Ръководителите на западните банки не трябва да забравят за своите филиали в страните от Източна Европа, се казва в писмо на президента на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Томас Миров, адресирано до акционерите на банката.

Ако тяхната дейност там по едни или други причини бъде прекратена, икономиките на бившите социалистически страни ги очакват сериозни проблеми. Теоретично спасител на икономиките на някога братските републики можеше да стане Русия, но русофобските елити, управляващи мнозинството бивши „страни с народна демокрация“, едва ли ще се решат да се обърнат за помощ към толкова нелюбимата им Москва.

„Не трябва да се изключва, че сблъскали се с безпрецедентната криза, западните банки ще се окажат в невъзможност да поддържат работата на своите филиали в страните от Източна Европа и на Балканите. Това ще доведе до рязко понижаване на обемите на инвестициите и проблеми в икономиките на държавите от региона, тъй като основа на банковия сектор там са именно филиалите на западните банки“, се казва в писмото на Томас Миров, публикувано във вестник „Файненшъл Таймс“.

Според него, през последните години Източна Европа е демонстрирала солиден икономически ръст и изгода от този процес са извлекли всички, включително и работещите там западни банки. „Ако западните банки не подкрепят своите филиали, работещи в Източна Европа и на Балканите, те ще заплашат перспективите за икономическо развитие на Западна Европа – стабилен в икономически план Изток на Европейския съюз отговаря на общите интереси“ убеден е Миров.

„Оценките на президента на ЕБВР отговарят на реалността. Ако присъствието на западните банки в Източна Европа и на Балканите бъде намалено, в тези страни ще започне дълбока икономическа криза. В най-трудна ситуация се намират Балтийските страни, Хърватия, Унгария и Румъния, които имат най-голям външен дълг спрямо БВП и най-ниско равнище на резерви“, заяви за „РБК Дейли“ анализатор на компанията „Атон“ Инга Фокша. Според директора на Центъра за политическа информация Алексей Мухин, Източна Европа може да се обърне за помощ към Москва, но само ако всички останали възможности са изчерпани.

„Това е възможно само, след като стане ясно, че няма или е недостатъчна помощта от Вашингтон и Брюксел. Тогава в дневния ред може да се появи възможност за обръщане към Москва. Но даже, ако ние окажем помощ не си струва да разчитаме на лоялността на бившите „братя от соцлагера“ - максимумът може да бъде временен отказ от твърдата антируска риторика“, отбеляза Мухин. /БГНЕС