Приносът на финансовите институции за развитието на българската икономика, най-ясно се изразява чрез ръста в кредитирането. Именно заемите, които банкови и небанкови институции предоставят, както на фирмите, така и на населението са основното гориво, което поддържа развитието на бизнеса и на покупателната способност на населението, която също, чрез търговията със стоки и услуги подкрепя бизнеса.

От данните на Паричната статистика на БНБ за ноември се вижда, че приносът на кредитирането през тази година за развитието на бизнеса е от огромно значение.

"В края на ноември 2024 г. кредитите за неправителствения сектор са 102.088 млрд. лв. (51.2% от БВП) при 100.515 млрд. лв. към октомври 2024 г. (50.4% от БВП). През ноември 2024 г. те се увеличават на годишна база с 14.4% (13.8% годишно повишение през октомври 2024 година). Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 119.1 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 119.1 млн. лв. (в т. ч. 0.6 млн. лв. през ноември 2024 г.) като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити",пише в Паричната статистика на БНБ.

Може ясно да се види, че ръстът не само е голям но и се ускорява. При това трябва да е ясно, че става дума за нетно нарастване на кредитите - новоотпуснати минус погасени. А брутното увеличение - само новоотпуснатите заеми е в пъти по-голямо. И всичко това при едни относително стабилно ниски лихвени равнища. Само за сравнение ще споменем, че преди дванадесет месеца този ръст е бил видимо по-нисък - 11.3 процента.

Според данните на БНБ кредитите само за фирми нарастват с 10% на годишна база през ноември 2024 г. (8.6% годишно повишение през октомври 2024 г.) и в края на месеца достигат 48.136 млрд. лв. (24.1% от БВП). Данните показват, че ръста на фирмените заеми е два пъти по малък от този за домакинствата. Това се обяснява с несигурната вътрешнополитическа среда, хаосът по отношение на държавните политики за възнагражденията, свиването на инвестиционната програма на правителството и достъпа на европейски фондове и проблемите с икономиките на основните търговски партньори на България. Въпреки това отчетеният ръст е по-висок от този през същия период на 2023-а, когато е бил 6.3 процента.

Кредитите за домакинства са 45.815 млрд. лв. (23% от БВП) в края на ноември 2024 година. Спрямо същия месец на 2023 г. те се увеличават с 20.4% (20.6% годишно повишение през октомври 2024 година). В края на ноември 2024 г. жилищните кредити са 24.629 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 26.3% (26.5% годишно увеличение през октомври 2024 година). Потребителските кредити възлизат на 19.329 млрд. лв. и се увеличават с 14.8% спрямо ноември 2023 г. (15% годишно повишение през октомври 2024 година). На годишна база другите кредити10 нарастват с 21.5% (19.2% годишно повишение през октомври 2024 г.), като достигат 484.8 млн. лева. Кредитите за Работодатели и самонаети лица се увеличават с 16.2% на годишна база през ноември 2024 г. (14.8% годишно повишение през октомври 2024 г.) и в края на месеца са 538.6 млн. лева.

Заемите да домакинства отбелязват много голям годишен ръст, но се вижда, че на месечна база - спрямо октомври, той се охлажда. Сравнителните данни показват, че ръста е аналогичен на този от същия период на 2023-а, но тогава е имало тенденция за увеличението му. Не е изключено отчетеното в момента задържане на ръста на кредитите за населението да премине към постепенно свиване на нивата на покачване, особено ако вътрешната конюнктура доведе до несигурност в доходите и нарастване на проблемите с обслужването на задълженията на определени социални и професионални групи от населението.

Евентуални законови промени водещи до ограничаване на потенциала на кредитните институции да предоставят заеми също би свило нетния финансов поток, който те осигуряват за бизнеса и гражданите. Освен това би го и оскъпил и то съществено. Подобни тенденции ще намалят значително потенциала за растеж на българската икономика, който и без това е под сериозна заплаха заради проблемите за усвояване на европейските фондове.