Червен картон от парламента за шефовете на ДАНС и ДАР

Президентът Румен Радев губи напълно контрол върху спецслужбите

Управляващите се били разбрали дори за новите шефове

Тотална реформа в службите, при която президентът Румен Радев да изгуби контрола върху всички специални служби, включително и военното разузнаване, подготвят управляващите. ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС са постигнали принципно споразумение за забързване на промените в службите, за които от две години настоява лидерът на ДСБ Атанас Атанасов.

“Има консолидирана политическа воля на мнозинството, което избра правителството, за промените в сектор “Сигурност”, заяви в неделя той в ексклузивно интервю за “24 часа”.

В петък на закрито заседание депутатите са вдигнали червен картон на шефовете на ДАНС Пламен Тончев и на Държавна агенция “Разузнаване” Антоан Гечев, като отхвърлиха докладите им за дейността на двете специални служби през миналата година. Досега това не се бе случвало. Одобрен на закритото заседание в петък е бил единствено докладът на шефа на служба “Военно разузнаване” ген. Венелин Венев.

Докладите на ДАНС и ДАР са били отхвърлени с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, разказаха пред “24 часа” народни представители. Като това било първата стъпка от започващата реформа в специалните служби.

Промените са в две посоки. Едната е да бъде отнета възможността на президента да назначава шефовете им. В момента началниците на ДАНС, ДАР и военното разузнаване се назначават с указ на държавния глава по предложение на кабинета. Така обаче при служебното правителство на Стефан Янев бяха назначени сегашните шефове на ДАНС и ДАР Пламен Тончев и Антоан Гечев. А предшествениците им Димитър Георгиев и Атанас Атанасов бяха уволнени, без да бъдат оставени да изкарат мандатите си. Тогава Атанасов обвини Румен Радев и Стефан Янев, че го сменят заради успешната му работа срещу руското влияние.

Плановете са сега назначението на шефовете на служби да става с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя. Такъв механизъм работеше през 2013 г., когато тогавашният премиер Пламен Орешарски предложи за шеф на ДАНС депутата от ДПС Делян Пеевски. Веднага след връщането на ГЕРБ на власт през 2014 г. назначаването на шефове на служби бе върнато към президента.

Управляващите вече имали предложения за нови шефове на ДАНС и разузнаването. Те били внесени при премиера Николай Денков, който да направи финалния избор. Самият Денков, който преди два месеца обяви пред “Политико”, че един от приоритетите му е широкообхватна реформа на разузнавателните служби за изкореняване на агентите на Москва, през август заяви, че смени на шефовете на службите не са приоритет на правителството.

Назначението на шефа на военното разузнаване обаче не може да бъде отнето от Радев с промени в закона, защото по конституция президентът назначава висшите военни. Заради това управляващите възнамеряват просто да закрият военното разузнаване и да го слеят с ДАР.

Вече има написан законопроект за единна разузнавателна служба, заяви лидерът на ДСБ Атанас Атанасов пред “24 часа”. Като пример за единна служба той посочи германската БНД.

Реално този проект е готов от 2014 г. Тогава “Реформаторският блок” бе коалиционен партньор на ГЕРБ и Атанас Атанасов внесе закон, според който военното разузнаване се слива с ДАР. Този законопроект обаче така и не излезе от комисиите и не стигна до пленарната зала.

През 2015 г. сливането на двете разузнавателни служби също е било обсъждано на заседание на Съвета по сигурност към Министерския съвет. Шефовете на двете служби били съгласни със сливането, но то било спряно от тогавашния министър-председател Бойко Борисов, според когото не било време за резки промени и стрес в службите в момент на сложна международна обстановка - година по-рано Русия анексира Крим и започна войната в Донбас.

За основа на новата служба да се ползва в голямата си част структурата на военното разузнаване, планират сега управляващите, въпреки че формално военните разузнавачи ще бъдат влети в ДАР.

И в момента обаче в ГЕРБ са скептични за исканото обединяване на двете разузнавания. Причината е, че 70% от дейността на Служба “Военно разузнаване” е т.нар. войсково разузнаване. Това е дейност, която е жизненоважна за военните части, тя осигурява и обективна информация на началника на отбраната. Като пример колко е важно войсковото разузнаване, се посочва опитът от Близкия изток, където голяма част от работещите за България агенти са набрани именно от войсковите разузнавачи, докато страната ни имаше военни контингенти там.

Пак според депутати от ГЕРБ отхвърлянето на докладите на шефовете на ДАНС и ДАР в петък не било “червен картон”, а просто предупреждение, което да ги държи в напрежение.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов доскоро пък не искаше управляващата сглобка да се фокусира в смяна на шефове на служби. Вместо това правителството вече подмени зам.-председателите на ДАНС и ДАР, за които не е нужно президентът да дава одобрението си.

Тончев и Гечев се провалиха с войната в Украйна, след това подеха атака срещу “Промяната”

Пламен Тончев в ДАНС и Антоан Гечев в ДАР бяха назначени за председатели на двете служби през лятото на 2021 г. от президента Румен Радев по предложение на назначения от него служебен премиер Стефан Янев. В тази рокада на шефовете на служби възлова роля изигра и тогавашният вътрешен министър, а сега депутат от ПП Бойко Рашков.

Пламен Тончев е артилерист по образование, но с кариера в ДАНС. Антоан Гечев пък е бил зам.-шеф на военното разузнаване, преди да премине през 2019 г. на работа като военен аташе.

След идването на власт на правителството на Кирил Петков в края на 2021 г. обаче отношенията между “Промяната” и службите се изостриха.

Пламен Тончев и Антоан Гечев са представяли в началото на 2022 г. информация в правителството, че няма риск Русия да нападне Украйна. Те повтаряха успокояващите си анализи и пред парламента вече през март, след като войната бе започнала. В резултат Кирил Петков като премиер искаше от ДАНС и ДАР единствено оперативна информация, а за анализи разчиташе на военното разузнаване. Военните са единствените със сравнително точен анализ преди войната, те разполагат и с агентура в страните от бившия СССР.

През юни 2022 г. пък ДАНС отне достъпа до класифицирана информация на Весела Чернева, която бе външнополитически съветник на Петков. Самата Чернева обаче отрича да й е бил отнеман допуска.

ДАНС бе забъркана и в скандал с изгонването на 70-те руски дипломати през лятото на 2022 г., като тогава агенцията отричаше да е давала доклад на Петков.

През май 2023 г. Тончев и Гечев пък предприеха открита атака срещу Кирил Петков. И обявиха пред депутатите, че негов съветник е разследван за нарушаване на националната сигурност и интереси.