Васил Терзиев сега яде попарата, която заслужаваше да изяде Рашков. Защо?, пита журналиста

От профила във Фейсбук на Константин Мишев 

Знаете ли какво е антиклимакс? Или низходяща градация?

В момента наблюдаваме именно антиклимакс. А емоциите за Васил Терзиев нелогично станаха климакс или възходяща градация.

Това е за УЖ десните. Вие, приятели мои, приехте да служите на русофилския президент Радев. И на площада, и като министри. Вие, приятели мои, назначихте комунистическия следовател Бойко Рашков за министър на вътрешните работи. Сега издигнахте внук, син и племенник на величия от Държавна сигурност за кмет на моя град. Слизате надолу. Все пак лично г-н Терзиев не е участвал в злодеянията на предишния режим. За разлика от Рашков и други "герои" във вашите редици. Защо е този антиклимакс? Да бяхте издигнали някой генерал от ДС, че да надмине Рашков. А вие... само наследник. Отивате наистина надолу....И ми става мъчно в някакъв смисъл за Васил. Той яде попарата, която заслужаваше да изяде Рашков. Защо? След като антикомунистите (дали наистина са такива) преглътнаха Рашков - защо  пък не сега да преглътнат по-малкия залък Терзиев?

Ясен ли съм?

Или не обичате да ядете попара?

Мишев публикува по-късно още един коментар по темата деца – внуци на ДС. 

На първата снимка е дългогодишният кмет на Щутгарт (1974-1996) Манфред Ромел. Сега ми го дават за пример... по оста дядовци-чичовци-бащи-синове. Да, Манфред Ромел е син на "Пустинната лисица" Ервин Ромел. Един голям германски военен тактик от Първата и Втората световна война. Но фелдмаршал Ромел е войник. Той не е служил в репресивните служби на Третия райх. Нещо повече - принуден е от Гестапо да се самоубие, за да избегне съдебен процес и екзекуция за участието си в заговора и атентата срещу фюрера.

Разликата е от земята до небето с нашата тема за децата и внуците на Държавна сигурност и тяхното място в демократична България.

Поне на мен не ми давайте подобни примери и не правете такива сравнения.

Поне не на мен...