КНСБ: Минималната заплата от 2025 г. трябва да бъде 1080 лв.

България 22.05.2024 12:57 Снимка: ДНЕС+

КНСБ: Минималната заплата от 2025 г. трябва да бъде 1080 лв.

Минималната заплата от 2025 г. трябва да бъде 1080 лв., каза пред журналисти Любослав Костов, главен икономист на КНСБ. Костов участва в конференция „Европейската директива за минималната работна заплата: Възможности пред синдикатите в България“, организирана от индустриалните федерации на КТ „Подкрепа“ и на КНСБ, съвместно с IndustriALL.

На 1 септември министърът на труда и социалната политика трябва да определи минималната работна заплата за следващата година, каза още той и припомни, че близо 2200 лв. е средната заплата за първото тримесечие на тази година. По думите му предложението за бъдещата минимална работна заплата е за 15,7% ръст.

Костов изрази надежда за напредване в процеса на договаряне между синдикатите и Министерството на труда и социалната политика относно транспониране на текстовете на Европейската директива за минималната работна. По думите му крайният срок за транспониране е 15 ноември и вероятно срокът няма да бъде спазен. В отговор на въпрос дали тази сума би била адекватна, Костов припомни, че според анализ на синдиката необходимата сума за живот на един работещ е 1450 лв. Новият размер на минималната работна заплата няма да води до адекватност, но ще приближи съотношението към сумата, която ние изчисляваме, добави той. Директивата би ни дала рамка и механизъм, върху които да стъпим, каза още Костов и припомни, че от КНСБ предлагат да има различни минимални заплати спрямо образователната степен.

Държавата трябва да има план какво ще направи, за да повиши обхвата с колективни договори до 80%, както е записано в директивата, добави Костов. По думите му там, където има колективни трудови договори, минималната работна заплата е по-висока с 14% в сравнение с местата, на които липсва колективен трудов договор и социалните неравенства намаляват. Бизнесът отказва да говори за заплати за издръжка и за него не е важно каква е формулата, а формулата да води до нисък резултат, каза Костов в отговор на въпрос дали бизнесът ще се съгласи да повиши минималната заплата с 15 на сто.

Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“, каза, че преди половин година са дали предложенията си и очакват отговор от изпълнителната власт. Трябва да търсим икономическа ефективност, но и социална справедливост, а след транспонирането на тази директива синдикатите ще станат по-силни и ще имат повече инструменти за въздействие, добави той. Минималната заплата трябва да се приближава към издръжката за живота, за да могат хората да си платят данъците и осигуровките, да посрещнат основните си нужда от храна. Основният ни спор с бизнеса е този интервал какъв да бъде като процент, като сега е фиксиран да е половината от средната работна заплата. Кацарчев също изрази песимизъм, че директивата ще бъде транспонирана в законодателството ни до 15 ноември.

Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“, посочи, че работят в условия на сериозна политическа нестабилност, което винаги се отразява на резултата на работата на синдикатите. По думите му в България вече е направена първата стъпка по имплементиране на директивата и законово е въведен начинът, по който се определя минималната работна заплата. Трудно е да се очаква особено сближаване по темата, тъй като нашата цел е размерът на минималната работна заплата да е възможно по-висок, а на бизнеса е коренно противоположна, каза още Манолов.

Ненко Салчев, ръководител на отдел „Трудово право и условия на труд“ в Министерството на труда  и социалната политика, каза, че директивата ще започне да се прилага след транспонирането ѝ и в министерството очакват предложенията и на социалните партньори. Делът на лицата, обхванати от колективното трудово договаряне в периода 2011- 2023 г., се е повишил с 14,2%, като към 31 декември 2023 г. има 193 сключени колективни трудови договора в индустрията, обхващащи 118 хиляди души. Само в около една трета от колективните трудови договори изобщо се договаря минимална работна заплата, посочи той. Има различни механизми, по които се договаря минималната работна заплата, като преобладаващият механизъм е договаряне на твърда сума. В по-малко от 20% минималната работна заплата в КТД е уговорена като коефициент от минималната работна заплата в страната, което означава автоматично повишаване. Само в един случай е уговорена минимална работна заплата като коефициент от минималната работна заплата в бранша, предаде бТА.

Там, където има колективно договаряне, минималната работна заплата е много по-висока, като средната договорена минимална работна заплата е била 1185 лв., когато минималната работна заплата за страната беше 780 лв., добави Салчев. Най-често срещаната договорена минимална заплата е малко над 1400 лв., а най-високата - 1560 лв., посочи още Салчев.  

CHF CHF 1 2.05143
GBP GBP 1 2.3227
RON RON 10 3.9295
TRY TRY 100 5.60689
USD USD 1 1.83027

Водещите новини