Промяна на ситуацията по оценката на риска за България би настъпила, ако дойде лабораторно потвърждение на случая на съмнение за ебола у британски граждани в Македония от вчера. Това коментира за БТА главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. По думите му към момента в официалните мрежи на Световната здравна организация няма информация за Македония, но пробите са изпратени за изследване във Великобритания. В рамките на два-три дни ще има отхвърляне или потвърждение на съмненията и на тази база ще се вземат последващите решения.

Контролът по българските граници съществува, но ключовото за ефективното наблюдение на заболяването ебола е състоянието на здравната система на място, каза още д-р Кунчев. Ако вирусът е в инкубационния си период няма какво да посочи, че човекът е носител на вируса. Не можем да изследваме всички хора, влизащи по някакъв повод в България. В дефиницията на случаи за ебола, която се ползва в ЕС, ясно е казано какви са първите признаци на заболяването - температура, диария, кръвоизливи и второ - пристигане от заразена страна или доказан контакт с болен от ебола, поясни експертът.

Контролът по българските граници е съсредоточен най-вече по отношение на бежанците, независимо дали минават през контролно-пропускателен пункт или по зелена граница. Всички подлежат на медицински преглед и наблюдение преди и след разпределянето им в центровете за настаняване, уточни д-р Кунчев.

„Контрол се извършва и на летищата. Ключово за ефективния контрол на заболяването не е толкова граничният контрол, колкото състоянието на здравната система на място, тъй като шансът да се хване някой на границата не е толкова голям. По-вероятно е поради дългия инкубационен период на болестта, който стига до три седмици, заразеният човек да влезе и да развие симптомите на болестта някъде в страната. Така че най-важното е лекарите да са уведомени и да имат „едно на ум” винаги, когато става въпрос за чужденец или българин, дали пътувал или пребивавал в заразени страни. Към момента те все още са Гвинея, Сиера Леоне и
Либерия”, каза д-р Кунчев.

Контролът сред пътниците, пристигащи в България с кораби, също е налице, но те по принцип не са особено рискови, защото от една страна на кораба има медицинско наблюдение и обслужване, а от друга туристи в лайнерите не се отбиват по африканския континент, особено в заразени държави, каза експертът.

Интересен математически модел, разработен в Германия, е показал какъв е рискът за всяко едно европейско летище от пренос на ебола, базиран на интензивност на потока пътници, съобщи д-р Кунчев. Този модел е предоставен и на българските летищни власти, както и на „Гранична полиция”. Рискът за летището в София е изчислен на 0,003, а за Варна и Бургас - 0,001, което е изключително ниско, посочи специалистът.

Ключовото летище, от което би пристигнал такъв сменящ полет човек, за нас е Лондон, Франкфурт, Милано и Париж. За хора, очевидно произхождащи от африканския континент, трябва да се търсят данни за история на пътуването, макар че това никак не е лесно, защото няма документи, в които това да е отбелязано, поясни д-р Кунчев.

Във Военномедицинска академия вероятно до дни ще бъде осигурена покрита носилка за пренос на болен от ебола, но това не е от ключово значение, защото болният ще бъде в нея до 20-30 минути докато стигне до инфекциозно отделение. По-важно е, че след това пациентът ще трябва да бъде обслужван, да му се взимат кръв и телесни течности за изследване, което е много, много по-рисково, посочи д-р Кунчев. Въпросът не опира до пренасянето на болния за половин час. В болниците има защитни средства, но предстои да се купуват и допълнително. Със 24 млн. лева инфекциозното отделение във ВМА беше направено по всички изисквания, а за Инфекциозна болница вече близо 10 години не могат да се отделят 2 млн. лева за същото, коментира д-р Ангел Кънчев. /Дарик радио