Забавянето на китайската икономика до 6,5% през следващата година може да срине цените на петрола с 20%, а ръстът на руския БВП – до 1,2%, изчислиха икономисти от "Сбербанк".

През 2009-2010 китайската икономика беше главен локомотив за растежа на целия свят. Антикризисните правителствени мерки стимулираха растежа на БВП, с бързи темпове нарастваше вноса. Но външното благоденствие струваше на Китай усилване на вътрешните проблеми, които създават риск за по-нататъшния растеж през следващите години.

Влошаването на ситуацията в Китай ще се отрази на световната икономика и преди всичко на износителите на суровини, защото КНР е един от най-големите потребители в света на енергия и метали. Според изчисленията на "Сбербанк", при забавяне на растежа на китайския БВП до 6,5% през 2012: 1. спадът на цените на металите /по индекса LMEX/ ще достигне 20%; 2. даже при запазване на напрегната ситуация в Близкия Изток, цените на петрола ще се свият до 80-85 долара за барел; 3. в резултат на изброените тенденции, растежът на руския БВП ще се забави до 1,2% /основната прогноза е 3,8%/.

До 2008-2009 г. в Китай водещ беше моделът на инвестиционен растеж на икономиката, за което съдействаше държавната политика в подкрепа и повишаване на ефективността на държавните предприятия, включително и с цената на понижаването на жизнения стандарт на работниците, поддържането на ниски лихви и занижен курс на юана.

Това доведе до увеличаване на дела на спестяванията до 51% от БВП през 2008 г. - населението в условията на слаба социална защита и отсъствие на инструменти за инвестиции трябваше да пести пари. Инвестициите от страна на държавата и компаниите растяха през първото десетилетие на ХХІ с 12% годишно, а към 2008 г. техният дял спрямо БВП достигна 44%. Това се придружаваше от увеличаваща се зависимост от външния сектор.

По време на кризата държавата наля в икономиката 586 милиарда долара – по-голяма беше само програмата за стимулиране на американската икономика. Китай преживя кризата с минимални загуби, растежът на БВП през 2009 г. се забави до 9,2%, през 2010 г. Китай нарасна с 10,3% и "изтегли" целия свят, благодарение на увеличения си внос.

Бяха премахнати ограниченията за кредитиране и се провеждаше активно стимулиране на инвестициите. Но, по същество, мерките на държавата за борба с кризата само усилиха действащия модел на инвестиционен растеж. Делът на инвестициите в БВП нарасна до 47,8% през 2010 г., а делът на спестяванията – до 54%. Благодарение на съкращаването на разликата между инвестициите и спестяванията, текущата сметка се сви. По същество, това означава, че инвестициите започнаха да играят още по-голяма роля за растежа на икономиката.

През 2010 г. се появиха сигнали за прегряване. Инфлацията започна да се ускорява и нарасна до 4,6% през декември 2010 г. /от отрицателни стойности по време на криза/. През 2011 инфлацията на годишна основа надхвърли 6% през юни. Фондовият пазар през втората половина на годината нарасна с 29%. Цените на недвижимите имоти растяха почти през цялата година, макар темповете на този растеж да се забавяха.

За да предотврати прегряването, Банката на Китай започна ожесточаване на монетарната политика. Изискванията към резервите бяха повишени с над 10 пъти, 2 пъти беше повишена основната лихва.

Но в крайна сметка, действията, които бяха предприети за стабилизиране, само усложниха финансовата система и нейните връзки с реалния сектор, и разклатиха икономиката.

Търсенето на кредити се запази високо. Но и алтернативните източници за вложение също се радват на голямо търсене, защото ограниченията, налагани от Банката на Китай върху лихвите по депозитите, превръщат банковите спестявания в изключително неизгодни. Потребителите се нуждаеха само от избягване на регулирането.

Това не беше трудно и в Китай започна да се развива сива банкова система – банките създадоха специални компании, на които прехвърляха своите операции. Някои вземаха кредити от банките и използваха тези средства за предоставянето на заеми. Активите на сивия банков сектор се оценяват на 1,2-2,5 трилиона долара, 25-45% от БВП/. Заемите се отпускаха при лихва от 20 до 180% годишно. Парите се използваха за влагане в инвестиции на растящия пазар – най-вече за спекулации.

Да се възвърне толкава висока стойност на кредита в повечето случаи на практика е невъзможно, особено на фона на световното забавяне. Затова през последните месеци рязко нарасна броя на фалитите сред малкия и среден бизнес. Например, в резултат на тежката дългова тежест около 20 завода в град Вънчжоу са обявили банкрут от началото на годината, около 90 ръководители са избягали в чужбина от кредиторите си и около 20% от компаниите в града са прекратили или свили производството.

Освен това, за изпълняването на правителствената задача за поддържане на растежа, общините са принудени да теглят кредити и да ги инвестират. В края на 2010 г. дългът на общините се оценяваше на 1,7 трилиона долара – 27% от БВП, 80% от които се падат на банкови кредити. Според оценките на рейтинговата агенция S&P, 30% от тези кредити могат да попаднат в категорията "лош дълг".

Естествено, страда и самата банкова система. Според оценките на анализаторите, делът на лошите дългове в активите на банките в скоро време ще скочи до 12% /според официалните оценки, през лятото на 2012 г. те са били около 1% в най-големите банки/.

На този фон се появиха сигнали за забавяне на икономиката.

Очаква се забавяне на растежа до 9,5% през 2011 г., но основното забавяне ще се падне на 2012 г.

През ноември индексът PMI /изпреварващ индикатор на деловия цикъл, основаващ се на анкета на мениджърите по покупките, точно отразява динамиката на производство/ спадна до 48 от 51, според оценката на HSBC. Индексът спадна за сметка на намаляването на вътрешното търсене /показателят за поръчките за износ, колкото и да е странно, даже отбеляза ръст и то при глобално забавяне/.

Фондовият пазар продължава да бележи спад. От началото на годината индексът Shanghai Comp загуби 12%.

Приръстът на инвестициите в новото строителство от началото на годината се забавиха два пъти. При това продажбата на земи на строителните предприемачи дава 40-50% от доходите на регионалните власти.

Китай е най-големият в света потребител на основни метали: стомана, алуминий, мед, никел, цинк, олово, калай. През 2010 г. Китай измести САЩ от първото място по консумация на енергия: неговият дял – 20,3% от световното потребление. През 2010 г. на Китай се падаше 5,2% от световното производство и 10,6% от световното потребление на петрол. Според оценките на "Сбербанк", забавянето на растежа на китайския БВП с 1 процентен пункт в тримесечие ще доведе до спад на цените на петрола с 20%, цените на металите също ще се понижат с 20% за 3 месеца.

За да се оцени влиянието на китайското забавяне върху руската икономика "Сбербанк" са направили предположението за забавяне на растежа на БВП на Китай с 1 процентен пункт в тримесечие през следващата година, т.е. растежът ще се забави до 6,5% годишно. В този случай цената на петрола през следващата година, даже ако се запазят рисковете в Близкия Изток, може да се понижи до 80 долара за барел, а цените на металите, както вече беше отбелязано, да спаднат с 20%. В този случай, растежът на БВП на Русия през 2012 г. ще се забави до 1,2%. Освен това, делът на Китай в руския износ е 5,1% и ако този показател започне да се понижава, тогава спадът на руската икономика може да бъде още по-силен. /Интерфакс-БГНЕС