„Тези пари не могат да бъдат изтеглени просто така от капитала на Българската банка за развитие, без да се премине през законова процедура по намаляването му”, коментира членът на УС на БНБ Любомир Каримански за финансовия трансфер от ББР на 1,4 млрд. евро към държавния бюджет, рекордния дефицит и макроикономическите сценарии за развитие на страната през следващите две години.

Казусът с Българската банка за развитие

По повод решението на служебния кабинет да изтегли 1,4 млрд. евро от ББР като антикорупционна мярка, Каримански подчерта, че банката е била „свръхликвидна” още преди вдигането на нейния капитал. Според него връщането на средствата в бюджета може да бъде положителна стъпка за държавата, но тя трябва да бъде извършена професионално и в съответствие с българското законодателство.

Трябва да има мотиви защо се намалява капиталът и да се преминат всички технически стъпки. Иначе всеки ще прави произвол”, заяви Каримански. 

Рекорден дефицит и административна реформа

Каримански изрази притеснение от факта, че през март дупката в хазната се е разширила с 1,77 млрд. евро – нива, невиждани от 2007 г. насам. Той препоръча на следващата власт да се фокусира върху оптимизиране на разходите и премахване на дублиращите се процеси в администрацията.

„Разходи няма как да не се режат, за да се върви към балансиран бюджет в средносрочен план. Трябва да видим процесите в държавата – дублират ли се те в няколко администрации”, посочи експертът. Той даде пример с Нидерландия, която има три пъти по-голямо население от България, но се управлява от общо 17 министерства, докато у нас те са над 20. Според него излишната бюрокрация и постоянното събиране на данни „утежняват бизнеса”.

Икономически прогнози за 2026 г.

Според макроикономическите сценарии на Фискалния съвет реалистичният вариант предвижда 2,5% ръст на БВП и 4,2% инфлация, докато силно песимистичният сценарий залага едва 0,5% ръст и 5% инфлация.

Според Каримански движението към някой от тези сценарии зависи от външни фактори и геополитически шокове. „Конфликтът в Близкия изток продължава и цената на петрола се връща на нива над 96-98 долара. Това оказва голямо влияние и води до каскадно увеличение на цените във всички сектори на икономиката”, обясни той.