Смесената комисия по историческите въпроси зацикли върху живота и делото на Гоце Делчев. Три дни скопската страна отказва да признае очевидния, документиран и признат от самия Гоце факт, че войводата е българин по народност. Това пише в позиция на Красимир Каракачанов, разпространена от ВМРО.

„Македонската страна признава, че Делчев е роден в екзархийско населено място – Кукуш, че е бил екзархийски учител, но забравят чия е Екзархията. Забравят също и скръбното изказване на Гоце от писмото му до Никола Малешевски: „... когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест“.

Тая болест за Гоце бяха разделенията. И ясно е, че днес в Скопие още има хора, които търсят тези разделения. Докато България търси сътрудничество и обща полза, елитът в Скопие тупа топката и се опитва да ни замазва очите, за да си прокара политиката за НАТО и ЕС.

Поредното безобразие на скопските политици пролича достатъчно ясно в предложението им в смесената комисия. Според това предложение Делчев е деец на македонското освободително дело, който бил почитан и от народа на България.

На няколко места се споменава как Делчев е символ на Македония, но системно се пропуска, например, че Организацията работи и в Одринско и това се споменава само пътьом. През цялото време се прокарва разделение между „македонско“ и „българско“ с внушението, че към онзи момент става дума за различни народи.

В резултат, предлага се най-вече заедно да се чества 7 октомври – денят, в който костите на Гоце Делчев са предадени от комунистическата власт в София на Скопие. Между другото са споменати и други възможни дати, но без никаква конкретност и без никакво видимо намерение общо да се отбелязват заедно рождението и смъртта на Делчев, например.

За мен подобно предложение е откровена подигравка, която всъщност минира процеса на подобряване на отношенията между двете страни.

Досега процесът на разведряване със Скопие се дължи най-вече на великодушието на София и на ангажираността на международни фактори. Но явно време е България да втвърди позицията си подобно на гръцката страна.

Да, тъжно е да го кажем – защото става дума за наши братя по кръв, към които България винаги е била (и трябва да бъде!) великодушна. Но вижда се, че нашето великодушие в този момент се тълкува като слабост. И Скопие се надява работата на общата комисия всъщност да легитимира някаква компилация от измислици, преплетени с научни факти.

Ако това продължи, българската делегация трябва да стане от масата с всички възможни последствия за европейската и натовска интеграция на Северна Македония. Вината за това няма да бъде наша.“, гласи още позицията.