До края на лятото очакваме да бъдат ваксинирани 1,5 – 2 млн. българи. Това обяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев по време на онлайн лекция на тема: „Ваксини, имунизации: от основните принципи към новите разработки. Ваксини срещу COVID-19“, предаде репортер на БГНЕС.

Кантарджиев изброи видовете ваксини, които съществуват – живи ваксини; инактивни, субединични; ивактинирани ваксини или т.нар. „убити ваксини“, токсоидни, ДНК и mRNA, т.нар. РНК ваксини, които са бъдещето на науката.

„Пандемията от коронавирус нагледно показа на света какъв би бил животът ни, ако нямаше ваксини. Това щеше да е постоянно от раждането на европееца до дълбоката му старост маски, дезинфекция, отстояния. Дай Боже, това да не продължава, ако имаме достатъчно ефективна ваксина и най-вече ако правилно обществото реагира на тази ваксинация и другите противоепидемични мерки“,заяви той.

Проф. Кантарджиев обясни и разликите между ваксинация и имунизация.

„Имунизацията е, когато у един човек се създаде невъзприемчивост на заболяване. Имунитетът е широко понятие. Той може да се придоби чрез ваксиниране, преболедуване на заболяването или чрез т.нар. пасивен имунитет – да внесеш в организма подготвени антитела. Плазмата, която е при коронавируса, е създаване на пасивен имунитет у човека“, посочи той.

По думите му ваксинацията се прави с цел предпазване от дадено заболяване.

„Ваксинация е, когато предпазваш някой с поставяне на ваксина. Целта е да се предизвика имунен отговор у имунизирания, да се предпази да не заболява или при някои ваксини правиш така, че и да се разболее, ще кара леко, защото организмът му е подготвен за среща с този микроб“, поясни проф. Кантарджиев.

Той каза, че отсега не може да се каже колко точно време ще предпазва ваксината, но най-важно е, че една ваксина е качественам, когато създава очаквания имунен отговор, осигурява дълготрайна имунна защита, безопасна, стабилна и достъпна.

“Дългогодишно остава клетъчният имунитет, а не хуморалния”, каза той.

Проф. Кантраджиев каза, че през последните 20 години Европа дотолкова влага за тяхната безопасност, че те са с отслабени способности. По думите му много е малка вероятността ваксиниран да зарази друг човек. Той не отрече, че има случаи, в които коронавирусът може да доведе до сърдечно-съдови усложнения при деца, но на 1 млн. заболели това може да се случи при 1-2 деца./БГНЕС