Ако не беше изявлението на унгарския външен министър Петер Сиярто, кога щяхме да научим, че ЕС планира да изпраща военни инструктори и съветници в Украйна?

„България ще сключи споразумение в областта на сигурността с Украйна и ще се присъедини към подкрепения от държави-членки на НАТО „Компакт за Украйна“, гласи едно от последните решения на Министерския съвет. 

Инициативата предвижда „оказване на политическа подкрепа на Украйна, както и координиране и ускоряване на усилията за подпомагане на украинската страна в областта на сигурността...“

Особено важно е уточнението на правителствената пресслужба, според което „България ще подпише споразумението за сигурността с Украйна, съгласно което страните ще работят по конкретни двустранни договорености...“

Решението на служебния кабинет дойде само 24 часа, след като унгарския външен министър Петер Сиярто обяви, че няма да подкрепи плана на Европейския съюз за изпращане на инструктори и съветници в Украйна за обучение на въоръжените сили на страната.

Тук веднага трябва да поясним: европейската мисия за обучение на украински военни на територията на Евросъюза (предимно в Германия и Полша) започна през ноември 2022 г. и изтича точно след месец. В момента ЕС обсъжда не само удължаване на мисията с две години, но и разширяването ѝ, включващо изпращане на инструктори и военни съветници в Украйна.
     
Нека сега преведем решението на служебния кабинет за „подпомагане на украинската страна в областта на сигурността“. 
     
Преди два дни новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте посети Киев и направи изявление, косвено уличаващо българското правителство в намерение да ни въвлече в украинската война.

Отговаряйки на въпрос, свързан с искането на Украйна да поразява военни цели в Русия със западно оръжие, Рюте каза, че НАТО няма обща позиция по казуса, а всеки член на пакта „сам ще взема решенията по този въпрос“.

Понеже в НАТО отдавна няма консенсус за намесата на пакта в Украйна, заради съпротивата на унгарския премиер Виктор Орбан и словашкия премиер Роберт Фицо, „ястребите“ в Белия дом и техните проксита в Европа залагат на двустранни споразумения. В чисто военен план можем да поставим знак на равенство между ЕС и НАТО, защото след 2022 г. Евросъюзът ударно се милитаризира и се трансформира в бойно поделение на Северноатлантическия пакт.    

Очевидно двустранни споразумения между Киев и страна-членка на НАТО и ЕС е най-удобният начин за преодоляване на ветото на Будапеща и Братислава – както за украински удари по Русия със западни ракети, така и за изпращане на военни съветници в армията на Украйна.

Споразумението в областта на сигурността между София и Киев предполага точно това – двете страни да работят по конкретни двустранни договорености, разбирай даване на съгласие за използване на български оръжия и муниции за украинските атаки по руска територия и за командироване на български военни съветници и инструктори в Украйна.

Ако кабинетът „Главчев“ ще дава съгласие за използване на български оръжейни система за удари по руска територия и за изпращане на военни съветници Украйна, това трябва да мине през дебати и гласуване в Народното събрание. Досегашните решения за военната помощ за Зеленски изобщо не включват тези две стъпки. 

Коварното в двустранните споразумения е, че с тях се избягва възможността някоя държава да блокира общо решение за изпращане на съветници на НАТО и ЕС на руско-украинския фронт. А официално присъствие на европейски и щатски военни съветници и инструктори в Украйна е първа стъпка към изпращането на войски на пакта на бойното поле, което пряко ни въвлича във войната. 

По действащата Конституция служебните правителства нямат прерогативи за подобни стратегически решения, които подлежат на ратификация в парламента. Затова е твърде съмнителна легитимността на споразумението с Украйна в областта на сигурността. 

Истинската роля на военните съветници се видя през 1961 г., когато САЩ се въвлякоха във войната във Виетнам именно със съветническия корпус, който обучаваше армията на марионетното правителство в Южен Виетнам. И от 900 американски съветници през 1961, до 1973 г. на виетнамска земя пристигнаха и воюваха 185 000 американски войници.

Тези дни президентът на Хърватия Зоран Миланович обяви, че Загреб отказва да изпраща свои военнослужещи в мисията NSATU на НАТО за координиране на доставките на оръжия, боеприпаси и военно оборудване, както и за обучение на украински войници. В съобщението на кабинета на хърватския президент четем това:

„"За съжаление, въпреки огромната военна помощ, която Украйна получава, краят на войната не се вижда, но има заплаха войната да се разпространи извън границите на Украйна. Задачата на президента на републиката е да защити страната от война и да вземе всички мерки, за да предпази Хърватия от военни конфликти..." 

Въпреки че сме в предизборна кампания, парламентарно представените сили имат и правото, и задължението да контролират работата на служебния кабинет. В случая опозицията може веднага да свика заседание на Народното събрание, на което служебният премиер да даде пълен отчет за въпросното споразумение и най-вече за рамките на поетите военни ангажименти към Киев.

Ако евроатлантиците са решили да ни въвличат във война, прикривайки се зад двустранни споразумения с Украйна, парламентът не може да си затваря очите за това опасно своеволие на изпълнителната власт. 

Всъщност ако не беше изявлението на унгарския външен министър Сиярто, кога щяхме да научим, че ЕС планира да изпраща военни инструктори и съветници в Украйна? 

И това е най-страшното!