Броят, териториалното разпределение и начина на функциониране на болниците са честа тема на обществен дебат в България. Причината се корени в затрудненията на управляващите да намерят подходяща формула за преструктурирането им, както териториално, така и като обхват на услугите, които те да предоставят. Сравнителният анализ на финансовото им състояние позволява да се откроят интересни тенденции:

Болниците в България извършват над 2 млн. хоспитализации годишно, имат близо 3 млрд. лв. приходи и наемат около 50 хиляди души персонал. Екстензивната болнична мрежа от държавни и общински болници (189 броя) е твърде голяма за намаляващото население на България, но отразява силната насоченост на здравеопазването у нас към болнични услуги, посочва изследване на Института за пазарна икономика.

Между държавните и общинските болници се наблюдават големи различия във всички финансови показатели, в отделни случаи в рамките на няколко пъти. Около 70% от общите разходи се извършват от държавните болници.

Кризата от ковид-19 се отразява благоприятно във финансово отношение на по-голямата част от лечебните заведения - както приходите, така и печалбите им растат значително след 2019 година.

Болниците управляват активи с балансова стойност около 2 млрд. лв. Част от активите са вече амортизирани и не се обновяват. Задълженията през последните години се увеличават слабо, като преобладават краткосрочните задължения.

Какъв да е пътят към по-ефективна болнична помощ?

- постепенно намаляване на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ и концентрация на услугите и персонала в тях, като се обмисли механизъм за предоставяне на качествени здравни услуги на населението в по-отдалечени места;

- корекция на финансиращия механизъм (клиничните пътеки), което ще позволи справедливо заплащане на дейността спрямо тежестта на случаите в тях

- по-силен финансов контрол върху дейността на болниците с цел ограничаване на възможностите за злоупотреби и нередности.