България отчита значителен напредък в образованието, заетостта и намаляването на бедността сред ромската общност, показват данните от ново изследване на Агенцията на ЕС за основните права (FRA).

Според резултатите, представени от вицепремиера Атанас Зафиров по време на националната кръгла маса "От данни към действие", рискът от бедност сред ромите е спаднал от 86% през 2016 г. до 53% днес.

Делът на ромските деца, които посещават ранно образование, е достигнал 68%, а младите хора със средно образование вече са 42%, при 28% преди осем години. Значителен ръст се отчита и в заетостта - 62% от ромите са в платена работа, в сравнение с 49% през 2016 г.

Въпреки това докладът очертава и сериозни предизвикателства. 70% от ромските деца учат в образователни институции с висока концентрация на малцинствени групи. 57% от ромите живеят в жилищни лишения, а 79% - в пренаселени жилища.

Междувременно делът на ромите, които декларират, че са били жертва на дискриминация, е едва 7% - едно от най-ниските нива в ЕС.

"Този прогрес е свързан с предприети политики като Националната стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите и Националния план за действие", заяви Зафиров, който е и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.

"Тези данни изискват системен отговор - не декларации, а конкретни действия", допълни още той. 

Той посочи, че напредъкът се дължи на политики като Националната стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите и Националния план за действие, но подчерта, че остават значими структурни проблеми.

Сред мерките, които правителството вече е предприело, Зафиров открои въвеждането на механизма за служебен адрес.

По данни на ГРАО той е позволил на над 2400 души да получат лични документи само за година, а около 50 000 души вече имат активна служебна регистрация. Предстоят и изменения в Закона за устройство на територията, които ще въведат принцип на съразмерност при премахване на единствено жилище.