Конституционният съд публикува особеното мнение на съдия Борислав Белазелков по решението от сряда на делото, образувано по повод отклоняването на предложението на президента Румен Радев за референдум за приемането на еврото от 2026 г. от бившия вече председател на Народното събрание Наталия Киселова.

Бившият председател на Съюза на съдиите в България беше избран за конституционен съдия от парламента в началото на 2024 г. като номинация на ПП-ДБ, представена от тогавашния председател на "Да, България" Христо Иванов.

КС се произнесе, че "председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява установените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон", като посочи, че това правомощие принадлежи единствено на Народното събрание.

"Не споделям изводите, че председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява уредените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение", пише Белазелков в особеното си мнение. То е в посока защита на позицията на доц. д-р Киселова, която е преподавател по конституционно право.

Според него поставеният въпрос засяга само конституционните правомощия на председателя на Народното събрание, но не и правомощията му да преценява уредените в закон изисквания, които произтичат от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

"Член 84, т. 5 от Конституцията установява изключителното правомощие на Народното събрание да приема решение за произвеждане на национален референдум. Без такова решение национален референдум не може да бъде произведен. От тази разпоредба обаче не следва, че единствено Народното събрание в пленарния си състав може да преценява не само основателността, но също и редовността и допустимостта на исканията за произвеждане на национален референдум", изтъква Белазелков.

Според него редовността и допустимостта на отправено искане са предпоставки то да бъде разгледано по същество.

"Това обяснява съществуващата практика ръководителят на сезирания орган или докладчикът по делото да преценява съответствието на отправеното искане с изискванията за редовност и допустимост преди органът да се произнесе по съществото на искането", посочва Белазелков.

Според него няма конституционно установен орган, освен самото Народното събрание, който може да контролира преценката на председателя за допустимостта и редовността на постъпило предложение и да отмени или преодолее неговия отрицателен акт, като наложи разглеждането на отклоненото предложение.

"Затова в правомощията на Конституционния съд е да провери конституционосъобразността на изричния или мълчалив отказ на Народното събрание да разгледа по същество искане за произвеждането на национален референдум по съображения за неговата недопустимост, а не акта на председателя на парламента, който не обвързва Народното събрание", пише Белазелков, който имаше особено мнение и по допустимостта на делото.