Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации: масовите протести и протестното гласуване за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи. Това мнение изрази пред БНР политологът Ивайло Динев.

"И се повтаря цикъл, много типичен за региона, а именно – политическа или икономическа криза, масови протести, обновление с ново представителство и отново криза. Това е много типично за региона. Това се настани в нашия постсоциалистически контекст. Оформи го огромното желание за справедливост сред хората, на което политическите елити не успяват да отговорят, институциите не са достатъчно силни." 

Няма "заключване" и стабилизиране на демокрацията, отчита политологът. 
В Сърбия настоящата опозиция е доста слаба и няма голямо доверие в нея. Студентите издигат желание да участват на изборите и го наричат студентска листа. Те по-скоро виждат профил на експерти и технократи и не издигат политически лозунги, просто искат да обновят системата. Социалната база на протеста там е разнородна, обясни Динев.
Той подчерта, че от общественото мнение на Балканите сръбското е най-слабо проевропейско и няма как там да има масови проевропейски протести.

Ако успеят да променят режима и да оформят мнозинство след предсрочни избори, има опасност след време да се взриви това единство, като се отвори нов цикъл и нова криза да доведе по-радикални елементи, очерта възможен вариант политологът.

"Там тлее напрежението от години и не мисля, че изходът ще бъде от полза на Вучич. Изключително мащабни протести. Това наистина е масов национален протест, не само големите градове. Това е пробив в системата."
На Балканите обичаме мазохистично да се обиждаме, че нямаме гражданско общество и не сме активни. Точно обратното е, коментира Ивайло Динев в предаването "Преди всички".

За протестната картина у нас той смята, че сегашното състояние прилича както на случилото се през периода 2010-2012 г., когато различни протестни вълни впоследствие са се събрали, така и на протестите, които са ескалирали през 2020 г. 
"То е предвестие на буря. Имаме по-малки протести, те не са заедно – еврото, съдебната реформа… Но в един момент не знаем дали тези различни протести няма да се събират и какво ще ги събере."

Протестите успяват тогава, когато съчетаят различни социални групи и станат национални, да не бъдат само в столицата и големите градове. Когато не се капсулират само в една социална група или класа и не говорят само на едни, обобщи политологът.