Правителството не си признава, но икономиката на Италия продължава да изпитва дълбоки структурни проблеми, които намаляват до голяма степен шансовете за растеж, пише сп. "Икономист". Липсата на новина е добра новина. Но за италианския финансов министър Джулио Тремонти добрата новина също не е новина. След връщането си във финансовото министерство през 2008 г. някои от неговите действия предизвикаха въпроси. Например обявяването на щедра амнистия за италианците, които върнат в страната недекларирано имущество, включително и натрупаното по незаконен начин. Той отнесе критики за това. Но също така направи някои положителни неща, за които си спечели малко аплодисменти.

Например убеди премиера Силвио Берлускони да се откаже от големите разходи, характерни за предишните му правителства. Значението на това надхвърля пределите на Италия. Ако сега еврото изпитва трудности заради публичния дефицит на Гърция, то може да бъде сринато от италианския дефицит, който е пет пъти по-голям в абсолютни цифри. Докато Ирландия, Португалия и Испания попаднаха в полезрението на пазарите наред с Гърция, Италия остана в сянка. Но това може да не продължи дълго. Въпреки че правителството прие скромен фискален стимул, бюджетният му дефицит се увеличи през 2009 г. до 5,2% от БВП. Публичният дълг на страната е 115% от БВП и е вторият най-висок сред държавите членки на еврозоната след Гърция.

И нещо по-лошо, сега правителството има първичен дефицит, за първи път от 1991 г. Правителството обеща на Брюксел, че до 2012 г. дефицитът ще бъде върнат на нивото му от 2008 г. от 2,7%. Но постигането на тази цел без рязко ограничаване на публичните разходи ще отнеме солидния растеж на БВП. И именно тук изниква голямата въпросителна. Едва през последните седмици стана ясно колко много е пострадала италианската икономика от кризата. Официалният спад на БВП през 2009 г. беше ревизиран два пъти до 5,1%. Германия все пак пострада по-тежко. Но данните на ОИСР показват, че Италия се възстановява по-бавно от други големи икономики.

Дори оптимистът Берлускони призна, че възстановяването "няма да бъде бързо и цифрите няма да бъдат големи". Консенсусното мнение е, че икономиката може да нарасне с 1% тази година, въпреки че Европейската комисия прогнозира една 0,7%. Асоциацията на търговците на дребно Confcommercio предвижда, че реалният БВП на глава от населението няма да се върне на нивата си от преди кризата до 2019 г. Това нямаше да е от голямо значение извън Италия, ако не бяха последиците върху публичните финанси. Бавният растеж намалява данъчните постъпления, увеличаването на безработицата означава по-големи разходи за социални помощи. От дълго време публичните разходи превишават растежа. Те възлизаха на 49,3% от БВП дори преди икономическата криза, а през 2009 г. достигнаха 52,5%.

Като се прибави и намалената конкурентноспособност на Италия, се очертава необходимостта от структурни реформи, за да се засили слабият растеж на производителността, - нещо, което дясно правителство като това на Берлускони би трябвало да подкрепя. За да сме честни, трябва да признаем, че то опита да направи бюрокрацията по-рентабилна. Въвеждането на нещо като фискален федерализъм (силно лансиран от Северната лига, коалиционен партньор на Берлускони) обещава, но все още трябва да стимулира, повече спестявания. Правителството обаче не спази обещанието си за намаляване на данъците, нито либерализира свръхрегулираната икономика на Италия. След като Берлускони се представи добре на регионалните избори в Италия през март, той заяви, че приоритет до края на мандата му ще бъдат реформите. Но говори предимно за политическите и конституционните реформи, които са постоянна тревога за италианските политици. Може би е желателно да се приеме нов избирателен закон. И Берлускони вероятно иска по-слаба съдебна власт и по-силна президентска система (познайте с кого като предполагаем президент). Но нуждите на икономиката са много по-неотложни. И то не само за италианците. /БГНЕС