България е на осмо място в Европа по степен на радиационно замърсяване вследствие на ядрената авария в атомната електроцентрала в Чернобил от 1986 г. По-стряскащото е, че държавата ни държи първото печално място по натрупване на йод в щитовидните жлези на децата и по натрупване на цезий в телата на жителите след ядрения взрив. Тази констатация направи в предаването „Кой говори“ по Дарик историкът проф. Евелина Келбечева.

Тя цитира доклад на Научния комитет за изучаване на действието на атомната радиация към ООН от 1988 г. за последствията от „Чернобил“. Ядрената авария в атомната електроцентрала стана на 26 април 1986 г. и предизвика преминаването на радиоактивен облак над големи части от Съветския съюз - сега територии на Беларус, Украйна и Русия. В резултат на най-голямата ядрена авария в историята милиони са засегнати от радиацията. Предполага се, че през годините над 115 хиляди души са починали от заболявания, причинени от радиацията.

Проф. Келбечева уточни, че има и втори сериозен провал, който се е отразил върху живота и здравето на българското население година след ядрената авария.

„През пролетта и лятото на 1987 г. млеката и млечните продукти, както и месата и месни продукти достигат ниво на радиоактивност, което надвишава нивата по време на аварията. Появява се втори радиационен пик. Причината за неговото възникване е, че въпреки предупрежденията, през есента и зимата на 1986 г. у нас се вкарват заразените фуражи. А това е нещо, което е можело да бъде предотвратено“, каза проф. Келбечева.

Така на практика животните са се хранили с радиационен фураж, а българите са се хранели с месо и млечни продукти от тези животни.

Проф. Келбечева определи поведението на управляващите тогава България като „морален дебилизъм“, цитирайки проф. Димитър Вацов.

„Властите много добре са знаели какво се случва и даже са направили всичко за себе си, но въпреки че са знаели и че са имали материални възможности, не са го направили за собственото си население. Този морален дебилизъм показва и характера на режима и същността на хората, които са ни управлявали“, каза тя.

По това време начело на държавата е авторитарния комунистически лидер Тодор Живков.

Проф. Келбечева добави, че Управлението за безопасност и охрана (УБО), което е концентрирано единствено и само да опази властващите тогава в България, са забранили на тях и на техните семейства да се хранят с храни, внасяни отвън. Имали са собствени стопанства, от които са се хранели само представителите на номенклатурата. Това обаче е било спестено на българското население.

„Това беше една дъждовна пролет (деня на аварията – бел. ред.) и най-случайно ми позвъниха от Австрия. Питаха ни как сме. Питаха ме какво става. Казаха ми, че на тях са им сменили пясъка за децата в детските площадки преди няколко дни. Ние не знаехме какво става“, обясни историкът.

Тя уточни, че докато дни наред в България властите са мълчали за огромната авария, едва на 30 април – четири дни след инцидента, по тъмно, тогавашният посланик на СССР посещава Тодор Живков в резиденцията му в Банкя и на същия ден сутринта започват акциите на Управлението за безопасност и охрана, за да се вземат спешни мерки, но не да бъде защитено българското население, а за да може най-висшият ешалон да бъде спасен.

„Розата на ветровете минава през България и тя е една от най-засегнатите държави“, обясни проф. Келбечева.

Тя уточни, че първата появила се официално информация в българската преса излиза 11 дни след аварията. На 7 май се публикува невзрачно каре на четвъртите страници във вестниците с информация, че „нещо незначително се е случило“ в Чернобил.

„След като на 7 май се появява за първи път в българската преса, на 30 април започват спешно измерванията на радиационния фонд и се създава постоянна комисия за аварии и се взимат спешни и радикални ефективни мерки за най-висшия ешалон, начело с Тодор Живков, който лъже, че той най-много е пострадал от аварията, защото се разхождал из планината“, каза проф. Келбечева.

И добави: „Това, което е важно да се види, е абсолютното несъответствие в продължаващите лъжи на тези правоимащи, които управляваха България“.

Историкът обясни, че в „най-голямата беля“ е начинът, по който се описва комунистическият режим в учебниците по история днес.