Професионалното обучение в средното образование не съответства достатъчно на нуждите на пазара на труда. Продължава обучението в специалности, които са остарели и не се търсят. Данните сочат, че половината ученици от професионални училища няма да работят по специалността, за която са учили, сочи изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Изследването обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Резултатите от индекса показват, че вероятно над 10 хиляди от тях няма да работят това, за което са учили.

Основната роля и предимство на професионалното образование е да осигурява пряка връзка между учащите и пазара на труда. Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2024 г., измерван от ИПИ, показва професионалното обучение по сектори и го сравнява с разпределението на работната сила в различните икономически дейности. По този начин могат да се видят както структурните съвпадения, така и отклоненията в предоставяното образование спрямо нуждите на пазара на труда. Изчисленията позволяват да се проследи и връзката между образованието и пазара на труда на регионално ниво. Става ясно, че за 2024 г. индексът е 53.1 точки (от максимум 100 т.).

Остарели специалности

Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места. От една страна, това са вече остарели и ненужно широки специалности като селскостопанските дисциплини, а от друга, такива със сравнително ниски разходи за обучение (например, в сферата хотелиерството и ресторантьорството).

Все пак през последните години се наблюдава разширяване на приема в ИКТ специалностите за сметка на свиването на традиционно силно разпространеното обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Появяват се и някои нови специалности, отговарящи на промяната в структурата на икономиката и развитието на технологиите като: "Техници на електрически превозни средства" и "Организатори на електронна търговия".

Какъв е индексът за различните региони?

Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката. През 2024 г. с най-висок резултат е област Добрич с 62.9 т., следвана от Сливен (62.4 т.) и столицата (59.4 точки). Трите области водят класацията и през миналогодишното издание, когато на първо място обаче е столицата. С най-нисък резултат остава област Ловеч (31.2 т.), а преди нея в класацията са областите Смолян (34.8 т.) и Кюстендил (35.1 точки). И в предходното издание на индекса това също са трите области на дъното на класацията, информира Economic.bg.

Високият резултат на София е свързан със съответствието между учащи и наети с професионална квалификация от средното си образование в ИКТ сектора, транспорта, селското стопанство и преработващата промишленост. Именно столицата е областта с едни от най-високи дялове на учащите и наетите в ИКТ и транспорта и съответно - най-ниски дялове в земеделието и индустрията.

Може ли да бъде по-добре?

Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училище. Иначе казано, по-малко специални предмети и повече езикови и технологични обучения. От ИПИ препоръчват и учениците да придобиват повече меки умения – способности да общуват, да разрешават конфликти и емоционална интелигентност, които увеличават възможностите за заетост.

Подобрение на ситуацията може да дойде и чрез разширяване на обхвата на дуалното обучение, което естествено ще повиши съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво. Става въпрос за съчетаването на теория и практика в професионалното обучение. Практикувайки професията още по време на училище, младите хора могат да получат възможност да останат на работа в компанията, която е провела обучението им или поне да си спестят обучението при първия си работодател. Този подход трябва да бъде допълнен и от задължително професионално ориентиране на учениците.