През цялата 2024 г. стагнацията на пазара на труд продължава. Безработицата остава ниска, но свободните работни места също са малко. Това съобщава Институтът за пазарна икономика (ИПИ).

ИПИ отбелязва, че 2024 г. е била нулева от гледна точка на реформи. След бурната динамика в пандемията и възстановяването след нея на преден план отново излизат структурните проблеми на пазара на труда. В същото време обаче това се превръща в ключов ограничител на икономическия растеж в средносрочен план.

По данните на ИПИ от средата на 2021 г. равнището на безработица се задържа между 4% и 6%, което съответства на около 140-165 хиляди души. Безработицата е достигнала своя естествен минимум, като трудоспособните вече са си намерили работа. Повечето от тези, които не са успели, са преминали в групата на неактивните.

ИПИ отбелязва, че редица безработни трудно намират препитание, въпреки недостига на работна ръка. Причините са главно несъответствие между техните умения и изискванията на пазара или ограничените възможности в техния регион.

Според ИПИ зимният пик на безработицата през 2024 г. обаче е по-ясно изразен от този през 2023 г. Междувременно свободните работни места остават малко. Летният пик на търсенето, свързан с туризма, земеделието и строителството е малко по-слаб. Отражение има и адаптирането на работодателите към реалността на пазара на труда, в които вече хронично не достигат подготвени кадри.

Част от причината за това е профилът на голяма част от безработните лица. Броят на регистрираните в бюрата по труда лица под 29 г. е намалял значително - до 15-18 хиляди души през различните месеци на 2024 г., в сравнение с над 40 хиляди в пика на пандемията. По-слаб е спадът при трайно безработните - до 30 хиляди души. Доколкото тези две групи срещат особени трудности в намирането на заетост, вероятността да напуснат групата на безработните в близко бъдеще изглежда относително малка.

Според ИПИ моментното състояние на пазара на труда се описа най-ясно от кривата на Бевъридж. Според този подход почти всички месеци на 2024 г. се характеризират както с много ниско предлагане, така и ниско търсене на труд. Институтът пояснява, че забавянето на трудовия пазар има значителни последици както върху краткосрочната динамика на заплатите, така и върху икономическата активност като цяло. Намалената конкуренция за работна сила може да отслаби натиска върху работодателите да увеличават възнагражденията, особено в контекста на пониженото търсене в сектора на високите технологии. В същото време по-бавният ръст на заетостта създава риск от пропускане на възможности за икономически растеж, тъй като затруднява реализацията на плановете на бизнеса за разширяване на дейността. Недостигът на труд има и своето изражение върху инвестиционната активност, тъй като достъпът до подготвени кадри е сред важните условия за привличане на нови чужди фирми в страната.

Данните на ИПИ сочат, че през последната година и половина пазарът на труда е във фаза на изчакване. Резервът за експанзия на заетостта е практически изчерпан, а нестабилната политическа ситуация ограничава възможностите за адресиране на структурните проблеми.