ПУТИН? Обама? Папата? Няма кой да спре малките свине!
Този надпис или негови варианти може да види всеки, който живее или работи в София. Само преди два дни "поникна" и върху една от стените на подлеза на Полиграфическия комбинат на "Цариградско шосе".

Има го и на една от големите стени в подлеза пред фитнеса на "Черковна" и "Ситняково". Историята на този подлез от последните години си струва да бъде разказана. Точно над него, на терасата на фитнеса, преди 10 години - на 6 ноември 2003 г., бе убит от засада Евгени Стефанов-Женята. Едва ли хората си спомнят за него, но покрай разстрела се говореше, че бил наследник на Поли Пантев и че бил бивш член на СИК. Разстрелът стана в ранно утро - в 7,40 ч, точно когато децата отиват на училище. Заради това и учениците от училището отсреща станаха свидетели на показното убийство.

Припомням тази история, защото днес децата от квартала, които по неволя са били очевидци на онзи разстрел, са вече млади мъже и жени. Те минават сутрин и вечер през този подлез пред фитнеса, пристъпвайки в пълен мрак. Преди да изчезне и последната оцеляла лампа в него, все още се четеше надписът "Няма кой да спре малките свине"... Сега той се вижда само когато е светло. Вътре в подлеза е тъмно, а малцината храбреци, които пресичат през него, няма как да видят тоталното опустошение в целия му блясък.

Този подлез беше ремонтиран, както казват строителите, генерално - смениха осветлението, боядисаха стените, поправиха натрошените стълби, почистиха шахтите за вода. Ремонтът струваше на столичната община 50 000 лева. Това беше преди 2 години - лентата прерязаха точно преди поредните кметски избори. Малкото оцелели магазинчета вътре все още работеха. Имаше дори ксерокс и книжарничка, в която влизаха децата от училището отгоре. И още нещо важно - имаше денонощна охрана, затова оттам можеше да се преминава без проблем.
После едно по едно затвориха магазинчетата - криза. Охраната остана още няколко месеца, после и нейната кабинка изчезна.

И настана царството на опустошението. Започнаха с графити по стените. Някои бяха весели и закачливи, други агресивни и елементарно глупави. Над всички тях един ден застана - като последна дума на обезобразения подлез, този обобщаващ надпис: "Няма кой да спре малките свине!". Сега разбирам, че това било някаква мантра от речника на футболните фенове - с нея обиждат феновете на ЦСКА, а за левскарите било другото нарицателно - "говеда". Възприемам го обаче по-скоро като яростно обобщение на града, на държавата, на сдуханата младост на авторите .

Та помислете си само - един живот, чиято цел и смисъл е да драснеш някъде този идиотски лозунг ли да го нарека, философия ли, или направо тъжен, безнадежден вик на обречени двукраки същества.
Паралелно вървяха и други процеси по тоталната разруха и разкостване на въпросното съоръжение. Осветлението се предаде постепенно - изтръгвано с кабелите, изскубвано заедно с алуминиевите панели, за които беше захванато, лампа по лампа, до последната. И на шахтите не бе простено, повечето са задигнати, а останалите са задръстени с всевъзможни боклуци и кал, пълнят се с мръсна вода при всеки по-голям дъжд, когато може да ги прескочи само сръчен и атлетичен пешеходец. В рамките на бившите магазинчета са нахвърляни всякакви боклуци, които големият град е избълвал - празни бутилки, хартии, чашки от кафе, непотребни жици, стари дискове, парцали...

Ето това виждат денем хората, които минават през подлеза. Вероятно вечер и нощем малцина слизат там, нищо че е уж някакъв централен софийски квартал. Какъв ти център, направо грозен римейк на харлемските бордеи в Ню Йорк някъде през 1985 година.
Някои от преминаващите хора може да познават и авторите на въпросния надпис. Може би те са момчета и момичета, които живеят в квартала. Които са видели и помнят разстрела на Женята. Които са разбрали, че бялото в живота тук и сега (почти) отсъства. Че е къде по-лесно да разрушат един подлез, отколкото да се напъват да постигат нещо смислено, или да мечтаят за нещо истинско. Нито има кой да ги подкрепи, нито има кой да ги спре... Големите са заети със своите си дела и главно проблеми. Отдавна не са чували от тях окуражителна дума, нито пък някаква подкрепа. Остава им само да броят дните до поредния мач, когато могат да стигнат до стадиона с двулитрова пластмасова бира в ръка, а после да излеят душата си в ново копие на "Няма кой да спре малките свине!" или "Говедата"...

Опустошението наоколо - в града, в държавата, сред хората, е толкова голямо, че за един изтърбушен и потрошен подлез все по-малко си струва да се говори. Вероятно такива едни неща си мислят авторите на "Няма кой да спре малките свине!", забравили вече разстрела на Женята, но пък подготвени за нови разстрели и опустошения. Защото душа не им е останала отдавна - в този град, в тази държава, сред тези хора.

А утре, ако някой ги покани в някоя новосформирана шпицкоманда срещу единственото изискване да са сръчни в опустошението, как мислите - дали ще се поколебаят да участват? По-скоро не. Дори направо - със сигурност няма да се колебаят. Та нали опустошението е добре отгледано в душите им. А ремонтът на подлеза - поне за осветлението, ще струва нови 10 000 лева на общината. Обещават да има и жива охрана. Но за онзи надпис с "малките свине" едва ли ще има пари... И да го замажат, ще се появи отново. /24chasa.bg