Българският език е създаден да обединява, да прославя, а не да разделя и не да изпепелява. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова на тържественото честване по повод 24 май, предаде БТА.

"Ако умът се моли на непознат език, духът се моли, но умът остава безславен. От България книгите започват да говорят на един език, разбираем за много хора. А светлините, които пали един народ и осветяват пътя му напред, са просвета и културата. Светлината е живот", каза още вицепрезидентът Илияна Йотова.

Лошото време не спря стотиците хора, които се включиха в традиционното шествие. То започна от триъгълника на властта, премина през бул. "Цар Освободител" и стигна пред Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий".

Шествието бе оглавено от вицепрезидента Илияна Йотова, патриарх Даниил, министъра на образованието Красимир Вълчев, кмета на София Васил Терзиев.

Церемонията започна с молебен, отслужен от българския патриарх. В словото си той отбеляза ролята на църквата за развитието на българското образование през вековете.

Вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че словото може да роди един нов свят – светът на българите. 1170 години от глаголицата – една духовна революция, сложила основите на едно ново възприятие, изпреварило Ренесанса с векове, добави тя.

"В този красив наниз от букви има една уникална буква – Б. С нея пишем Бог, благодат, благословия", заяви Йотова. Тя подчерта, че със създаването на новата азбука се е отворил един нов свят – цивилизацията на славяните. "От България книгите започват да говорят на един език, разбираем за милиони. 24 май е най-чаканият празник в Родината ни. Той е празник на младостта. Всеки един от най на този празник е млад. На него казваме: учители любими – благодарим Ви! Българският език е създаден да обединява, а не да разделя".

"Днес честваме не само буквите и знанието, но и мечтите, които те вдъхновяват. Българската азбука е жива, тя е в сърцата ни. Думите имат сила, те могат да обединяват и лекуват. Грубостта и омразата ни дърпат назад. Трябва да пазим словото и да показваме на децата, че знанието е сила", заяви в словото си столичният кмет Терзиев.

Той благодари на учителите, че вдъхновяват и възпитават бъдещето на България – нейните деца.

На 24 май не съм убедена, че дори по отношение на този празник имаме обща визия като общество, каза проф. Амелия Личева, главен редактор на „Литературен вестник“ и декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Когато говорим за ценностна на езика, ние говорим за ролята на образованието, мястото на култура и ценностите, които отстояваме. Сега, когато кажем "Български език", една част от обществото казва, че е важно само националното, глобализъмът е национално предателство, трябва да прокламираме корените. Другата част от обществото, с което се идентифицирам, казва, че българският език е част от европейското семейство", посочи Личева.

Вярата в езика в новия век направи дебата за големите и малките езици излишен. Дойде ред в култ да издигнем ролята на преводачите, каза още проф. Амелия Личева.

Ковид пандемията накара много политици да препрочетат антиутопиите на Маргарет Атууд, за да схванат, че литературата отдавна е предрекла случващото се, посочи тя.

Според Личева, ако опитаме малко повече да четем и да се четем, да тълкуваме и да прилагаме четене с разбиране, може би ще успеем да свържем нишките в така разделеното ни общество, в което в момента разговорът е невъзможен. И тогава наистина ще можем да празнуваме овластяването на езика, допълни тя.

Ученици от първи клас на 73 училище "Владислав Граматик" изпълниха стихотворението "Аз съм българче".