Последствията от кризата у нас се очаква да бъдат  по-малки или сходни с тези в ЕС, отбелязват икономисти от БАН. В подкрепа на тезата си те се позовават и на данни на Световната банка, според които сравнителните предимства на нашата икономика са в износа на продукти в областта на хранителната, текстилната, шивашката и металообработващата промишленост, както и в износа на неметални минерални продукти. Големи са и сравнителните предимства на продуктите в отраслите на химическата и мебелната промишленост и в производството на пластмасови и гумени изделия.

"Структурата на българската икономика позволява тя да бъде засегната в по-малка степен негативно от икономическите кризи въобще. Това предполага негативните икономически последствия, породени от военния конфликт в Украйна, да бъдат по-малки или поне сходни с тези, които ще понесат останалите страни от ЕС", посочи проф. д-р Стоян Тотев на международна научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Предизвикателства и рискове в условията на наслагващи се кризи“. 

"Очакванията за България са да няма цели сектори, които да бъдат сериозно засегнати от кризата, както и да няма значими промени в сравнителните предимства на страната. Проблем могат да имат конкретни производства, които в досегашното си развитие са внасяли суровини и продукти от Украйна и Русия", подчерта икономистът от ИИИ при БАН. С уговорката, че при една продължаваща стагнация в Европа в резултат на настоящата криза дадени индустрии и производства могат да бъдат  засегнати, в т.ч. да променят и сравнителните предимства, проф. Тотев подчерта, че поради ниската еластичност  на замяна на хранителните продукти, аграрният сектор би трябвало да бъде засегнат в най-малка степен за разлика от развитието на високотехнологичните отрасли.

"Доколкото те нямат голямо участие в преработващата промишленост у нас, вероятно индустрията ще бъде в по-малка степен „потърпевша“ от кризата в сравнение със средните показатели за страните от ЕС", аргументира се проф. Тотев. Според него секторът услугите се очаква да бъде в най-голяма степен засегнат от кризисните условия, като това ще зависи и от продължителността на самата криза. Известно е, че този сектор се възстановява много бързо при нормализиране на икономическата обстановка. Смущаващ фактор за България би могла да бъде по-голямата продължителност на кризата, специално при туризма и транспорта.

"Другият голям проблем пред българската икономика е, че, освен най-ниско конкурентоспособна спрямо страните от ЕС, като цяло тя е твърде енергоинтензивна. Затова в краткосрочна перспектива се очаква войната в Украйна да окаже негативно въздействие върху производства, които използват природен газ, и по-конкретно в реализирането на тяхната продукция. Доколкото подобни трудности ще изпитват и други страни от ЕС, не може да се очаква България да има сериозни проблеми поне на европейския пазар", обясни ученият. В този смисъл препоръката на икономиста е да се провежда „разумна“ икономическа политика, насочена към стимулиране на онези отрасли, за които е характерно използването на сравнително по-високи технологии, но и има предпоставка за това на база наличието на техните сравнителни предимства.

"Друга възможност е в търсенето на развитие в по-високите сегменти  на производствената верига, което позволява да се постигне относително по-висока производителност на труда и в ниско технологичните отрасли – през последите години предприятията в България вече подобряват своите позиции в тази насока", смята проф. Тотев.