Политическата нестабилност не е аргумент за влизането ни в еврозоната, коментираха пред Нова нюз икономистът Михаил Кръстев и финансистът Левон Хампарцумян. Кръстев припомни, че влизането ни в еврозоната зависи от критериите, които са заложени в бюджета за 2024 г.

"Политиките на правителството - служебно или редовно, едва ли ще се променят по отношение на инфлацията. Така че политическата нестабилност не трябва да бъде аргумент за това, че няма да успеем да влезем в еврозоната", смята икономистът. Кръстев прогнозира, че присъединяването ни към еврозоната няма да се случи по-рано от 1 януари 2025 г., тъй като България не напредва достатъчно бързо по критерия за инфлацията.

Хампарцумян също изрази мнение, че политическата стабилност няма отношение към влизането ни в еврозоната.

"За еврозоната ни мерят по други критерии. Те не са директно свързани с политиката, а само индиректно. Това, което трябва да се прави от правителството и регулаторите, е да работят така, сякаш ще влезем в еврозоната на 1 януари", призова финансистът. Той призна, обаче, че вероятността страната да приеме еврото на 1 януари намалява.

"Всичко, което се свърши, ще е полезно. Хубаво, няма да е на 1 януари 2025г., ще бъде 2026г., но да не е 2038г. или 2040г., както искаха някои хора", отбеляза Хампарцумян, с което напомни за референдума на партия "Възраждане".

Икономистът Михаил Кръстев смята, че повишаването на данъци трябва да се избегне.

"Политиците искат да харчат повече, отколкото генерираме", предупреди експертът.

От своя страна Левон Хампарцумян посочи, че увелечиване на налозите би означавало "да се наторяват неефективните системи", срещу което финансистът е против.